Димитър Светлин      

                         На Атанас Далчев

Изпращаха ни простичките майки
в града големи хора да растем.
Приемаха ни влюбени хазайки
и майките забравяхме съвсем.

Понякога им ходехме на гости
със свойто отчуждение, уви,
та после като спомен да поносим
плача на побелелите глави.