ПЪРВАТА РЕЦЕНЗИЯ ЗА „МОТОРНИ ПЕСНИ”
Преди всичко трябва да кажа - нямам задача да правя „критика” на книгата. Искам да отбележа нейното излизане като отрадно явление в нашата лирика. Книгата „Моторни песни” съдържа четири цикъла стихотворения: „Песни за човека”, „Песни за родината”, „Песни” и „Песни за една страна”.
По мотиви обаче можем да ги разделим на три дяла: в единия се възпява човекът и човекът работник, в другия - поробената родина, а в третия се чуват тревожни отгласи от Испанската гражданска война.
Песните, посветени на човешкото всекидневие, са по-многобройни и по-задушевни от другите. В тях личи жизненият опит, авторът говори за фабриката, за своя другар по работа и за своята обич, както би говорил някой съзнателен работник.
Затова стиховете му като „Спомен”, „Двубой”, „Вяра” и „Любовна”, което е слабо за творческите възможности на Йонкова, са пропити с искрен и естествен лиризъм и звучат като истински изповеди. В песните за родината е изразена дълбоката мъка по родната земя и нейната робска участ („Земя” и „Родината”) , а в „Песен” е прославено геройството на погиналите за свободата й. Образът на родината е нарисуван с голяма широта и убедителност:
„Над мойта земя
в небето опира Пирин
И мурите в буря
илинденски приказки пеят,
над Охрид лазура е
толкоз просторен и син,
а още надоле
е светлия бряг на Егея.
(„Земя”)
Но „Земя” и „Ел-Тепска” ни се струват с недостатъчно силен край, а „Имам си родина” и отчасти „Хайдушка” са слаби като стихотворения за Йонкова.
(Трябва да кажа, че много ми допадна третият дял, посветен изцяло на днешна Испания. Той наистина е тревожен отглас от Гражданската война и може би най-навременен от гледна точка на времето. Поетът пише за борбата на испанския народ, както би писал за своя народ. Чувството на пряк участник в битката го е сродило с испанците, с техните болки и стремежи. Това придава на песните му повече задушевност и правдивост. Всяка от тях намира дтлбок отзвук в душата и веднага се запомня, особено „Сън” и „Писмо”, защото са пропити от голяма вяра в победата на народа и с надежда в близкия ден, когато „всичко ще бъде в нашата ръка”. )
В първото е показан поетическият смисъл на борбата, а във второто, което е малко разтегнато към средата - трагизмът, изживян от испанската жена и майка.
Все пак и различни да са мотивите, стихотворенията в „Моторни песни” се налагат като цялостна художествена идея: обединителното звено в тях е реалистичният поглед на автора, новият подход към темите и новият начин на изказ и средства, с които си служи.
Книгата е характерна и в друго отношение. Докато някои други млади поети залитат по образа и често ни поднасят чудновати и трудно приемливи образи, увличат се от външното и необикновеното, то Никола Йонков държи повече на вътрешното, като ги облича в съответната проста, но естествена и убедителна художествена форма, а някъде придава на стиха и завиден звуков оттенък:
„А долу, плиснала водите,
притиснати в скали и клек,
като човек
приказва с мене Глазне.”
В стилово отношение и художествени похвати Никола Йонков е може би единствен от младите, който се стреми да внесе в поезията наред с темите от всекидневния обществен живот и обикновената работническа реч. Успехът му в това направление е не само добър, но, бих казал, завиден и поучителен.
Тук именно трябва да се дирят следи от влияние от Маяковски, което най-много може да бъде в чупенето на стиха, влияние, ако не пряко, то косвено, а не сюрреалистичните недомислия на упоритите стихофабриканти.
На някои места в песните на Никола Йонков разсъдъчният елемент е доста силен („Песен за човека”) и има излишна риторика, която спъва правилния развой на чувството. Има също изтъркани образи като „звездни полилеи” и несполучливи обрати на речта, като „мрак се в ъглите таи”. Добрите страни на книгата читателят сам ще открие. Те по-хубаво биха говорили и от най-добрата „критика”. Препоръчваме книгата от все сърце.
Бележка на автора: Този отзив е написан през 1940 година. Вероятно месец февруари. Но тъй като не му намерих място в столичния печат, той излезе във вестник „Врачанско слово” през месец юли. В отпечатания отзив обаче липсва почти целият дял за Испания. Означил съм го със скоби в текста. Останалите два реда от него не се връзват по смисъл с предидущите, които се отнасят за съвсем други стихотворения. Кой го е махнал, не мога да кажа положително: дали цензурата, или редакторът. Но съкращението просто е изопачило моето писане. Сега той излиза в пълния си вид. Някои критици, писали за Н. Вапцаров, се позовават на него, но са вземали само отделни изречения (вж. „Българска критика за Вапцаров”), а други изобщо са го отминавали. По навик. Все пак книжовният факт остава.
1984 г.
