ПОСЛЕДНИ СТИХОВЕ
(из личния архив на поета)
ПОЩА
Както обикновено,
и днес
отворих пощенската кутия,
за да видя
сетил ли се е някой за мен.
Вместо писмо,
оттам изпълзя
малко изплашено паяче.
Очевидно,
това беше послание,
необикновено, шифровано,
живо писмо,
което все още
се мъча да разгадая.
ЗНАЦИ
Този човек не сънуваше цветни сънища,
но лееше цветни сълзи.
Когато плачеше от радост или от мъка,
сълзите му биваха съответно
розови или морави.
Но биваха също така
жълти, сини, зелени,
в зависимост от обсебилите го чувства.
И въпреки тези ярки видими знаци,
никой около този човек
не проявяваше нужното съпричастие,
за да се радва, гневи или страда
заедно с него.
ЗАГАДКИ
Това стихотворение,
което се появи неочаквано,
като нежелано дете -
за какво дойде то на света,
безразличен днес към поезията?
Да беше поне годно за нещо полезно,
за някаква работа…
Да беше поне като слънцето,
като дъжда,
които пораждат живот…
А то - непотребно
като небесна дъга
и кратковременно като нея.
Всъщност,
за какво се появява дъгата,
след като не служи за нищо?
ПОЕЗИЯТА
Какво става със стихотворенията,
които витаят в пространството,
но поетът не е успял
да им придаде форма
и да ги оживи в слово-плът?
Навярно те отиват при други поети,
при други, и други -
докато не бъдат написани.
Защото поезията в живота
никога не се губи,
никога не изчезва,
само търси непрестанно създателя си.
И нима не е възхитително,
че поезията не умира -
тя само се ражда.
СЛОВОТО
„В начало бе Словото…” (Йоан, 1:1)
Всичко е вече написано.
Не от нас, каторжниците на Словото,
и не тук на земята,
а в Книгата на Вселената,
от един непостижим
за съзнанието ни автор.
Ние сме само четци,
интерпретатори
на извечните истини,
които всеки от нас,
пишейки,
всъщност подбира
и срича наум
от една или друга страница
на тази Вселенска Книга.
СЪПРОТИВА
Разяждан от времето,
от болести и злини,
отсъдено ти е
ежедневно да се разлагаш
на химическите си компоненти,
докато се превърнеш накрая
в земя.
Но ти се съпротивляваш упорито
на тази забрава,
като се разлагаш също така
на думи,
на багри и на мелодии,
окрилени от Духа.
За да може при повече хора
да попадне
частица от теб.
СЛУХ
Докато можех да ловя без усилие
и най-лекия шум със слуха си,
бях спокоен и горд.
Но когато започнах след това
и да чувам
как тревата расте, а перото от птица
се приземява със трясък,
моят остър слух се превърна
в кошмар.
Сега ми се иска да оглушея напълно.
Защото вече е непоносимо да слушам
туптенето на всички човешки сърца
едновременно.
СЪН
За да не полудее от нищетата
и от агресията на всекидневието,
тази старица прекарва
по-голямата част от дните си
в сън.
И навярно сънува,
че се събужда в един друг свят,
в който няма насилие,
няма нищета,
няма сън…
* * *
Той очакваше да я види
грозна, разрошена,
с дълга, като нощница, роба
и с неизменното нейно косило.
А тя се оказа красива,
усмихната,
с очи, които той
като че ли вече бе виждал,
но не можеше да си спомни
кога, къде и чии са.
„Спи! - каза му тя. -
Спи!
Животът вече няма да те боли!
Спи!…”
Гласът й бе топъл,
майчински ласкав.
И той се остави покорно
в ръцете й.
