Тодор Керин

Всеки, който докосне великолепната книжка „Замъкът и блатото” на поетесата Ирена Панкева с чудесните илюстрации на Румяна Георгиева - Миладинова преживява чувството на допир до необятен свят. Възрастните се вълнуват от събудени спомени за своите някогашни детски години, а децата се радват на вълшебства от всяка страница.

Както е казал един мъдрец, „всяко дете трябва да изживее своето детство преди да стане възрастен. Ако се наруши този ред, израстват недозрели плодове, които нямат вкус и няма да закъснеят да се развалят. Получават се незрели възрастни и остарели деца. Законите на природата изискват на децата да се осигурява щастливо и безоблачно детство” (Жан Жак Русо, 1712 - 1778 г.).

Затова, може би, първото от дванадесетте стихотворения в книжката започва с въпроса „облаците на какво приличат?”. Поетесата е сътворила изумителна метафора, като показва на децата, че облаците в живота могат да бъдат както „сиви зверове”, така и „захарен памук”, но могат да бъдат и сродни души - „сякаш са деца, които тичат / в слънчеви поляни от мечти”.

В следващото стихотворение - „Пролетно настроение”, със същата лекота, съвсем по детски, е разрешен големият философски въпрос за оцеляването. Дори жабораната не мисли за капана, надвиснал над нея от клюна на щъркела, мажорно опиянена от края на зимата и настъпването на пролетта.

По-нататък се редуват странички с впечатляващи картини: великденски натюрморт с панерче червени яйца и дъхав козунак; вечерен мрак със стъпките на лек котарак се спуска над задрямалите къщи; погаленият „звяр” (хипербола на котарака) се сгушва и послушно мърка до момчето, което „не знае какво е да го е страх”, защото знае нещо много важно - че само с обич се става голям.

От стихотворението „Гладни” децата научават, че звездите на небето са Кумова слама и като се развихри детската фантазия те могат да се превърнат в „златно жито”, от което кокошките и петелът да кълват до насита. Запомня се и образът на грижовната къртица, която пълни с орехи огромен чувал, но не за себе си, защото къртиците не се хранят с растения, а за съседа й - лаком мишок. С намигване е описана Зимата като „бяла гъска със пера от снежен пух”, но се напомня, че тя може да вие и като вълчица с вятъра, леден и страшен.

Повече от красиво е обрисувана Есента - художничка хитра, плиснала своята палитра по зелените върхари, нашарени с огнени боички. Тя е и госпожица Есен, с гердани от чушки и чесън, с лице от симид, с очи слънчогледи и с рокля от кехлибарено грозде. Няма как децата да не повярват в невъзможното, след като се загледат в превъзходната илюстрация на Румяна Георгиева - Миладинова.

Малко е да се каже, че нейното присъствие в книжката е значително, съвсем заслужено тя може да се приеме като съавтор на поетесата. Апотеоз на тяхното сътрудничество са двете странички от поетичната броеница - „Нощна картина” с Вятърко, който лети на звезден кон и нежно гали Луната. Благодатният Дъжд е весел и приятен момък, който с Нощта - прекрасна дама, „до зори танцуват двама”.

Само тези две странички са достатъчни, а не трябва да се забравя и всичко останало - съвършеното оформление на кориците и силно въздействащите одухотворени образи на животинския свят, като убедително доказателство за неоспоримия талант на авторския тандем.

В „Замъкът и блатото” са включени и три приказки, които допринасят за неописуемото удоволствие, с което се чете и разглежда книжката. Те могат да бъдат наречени, без преувеличение, шедьоври като поеми в проза с игрив ритъм и безупречни рими. „Маскен бал в гората” поразява с пищното разнообразие на животните, описани с майсторство и колорит, като им се приписват качества, характерни за хората.

Посветеният на Емилиян Станев разказ за безстрашното и мило Раче Юначе няма как да не събуди симпатии към смелите и всеотдайните, към тези, които винаги са готови да окажат помощ и закрила на нуждаещи се и изпаднали в беда.

Най-голямо внимание заслужава приказката „Замъкът и блатото”, която не случайно е дала името на книжката. На последната корица авторката подчертава, че „родното място дава сигурност, а непознатите земи крият неподозирани опасности”. Но не е само това. Заглавието съдържа неподозиран на пръв поглед заряд и смисъл. То показва колко много е поляризирана нашата действителност.

Една малка част от обществото живее в замъци и „се храни с ястия подбрани”; другата, по-голяма част пийва водица и хапва тревица. Рано е за децата да навлизат в социалните проблеми, но заслугата на книжката е безспорна. Тя по непринуден начин показва и на невръстните, че животът е изтъкан не само от добрина. Съществуват и неправди, които подрастващите трябва да имат готовност да посрещнат.

Поетесата Ирена Панкева е член на Съюза на българските писатели, както и на Славянската литературна и артистична академия и заслужено дели мегдан с най-големите майстори на българското слово. Тя е председател на Литературните клубове „Млад поет” и „Леся Украинка” към Владайското читалище „Светлина - 1906″, с чието съдействие е издадена тази книга - съществен вклад в съкровищницата на детската литература.

На почит сред владайската общественост е професор Иван Димитров Шишманов (зет на украинската поетеса), чието име носи една от улиците в село Владая. В своя бележит труд „Психологическият метод в литературната история” той е подчертал: „Писателят може да се сравни с вещия диригент на многогласен хор, чиито хористи - читатели са готови да изпълнят най-чувствени мелодии. А поетът е сеизмограф на обществото, той улавя и отразява дори най-малките трусове в него, вижда и предвижда неговото настояще и бъдеще”.

С досегашното си творчество, а със сигурност и с бъдещите си творби поетесата Ирена Панкева е и ще бъде такъв диригент и такъв сеизмограф, какъвто величае професор Шишманов.