Марко Марков

хайку

***
Първата болка -
детето в сълзи пита
защо не лети.

***
Още не знае
песен водата през март
и само шуми.

***
Небето пуща
в шапката на просяка
звезда след звезда.

***
В мен ненадейно
сви гнездо една птица.
Ще мъти ли тя?

***
Не плача, майко.
Просто в очите звънтят
тъжни снежинки.

***
Заспа пчелата
в цветче - и засънува
сънища цветни.

***
Денят уморен
пие на едри глътки
залезно вино.

***
Нейде далече
отплува образа твой,
паднал в реката.

***
Пристъпва есен,
рижа като лисица
в старото лозе.

***
Знае рибата -
тази мрежа е клетка,
затова мълчи.

***
Моите сънища,
светли, крехки, чупливи
като лед през март.

***
Когато не спи,
едва ли будува този,
който не вижда.

***
Догарят звезди
като свещи прощални.
Нова година.

***
Леко потъва
в твоите звездни коси
лунният гребен.

***
От твоя поглед
откраднах разсъмване,
о, моя вечер.

***
Нима ще бъдеш
по-близо до себе си,
щом връх изкачиш.

***
Скача душата,
пъргава катерица,
от стон на стон в мен.

***
В тревите тръпне
тънка, тъжна и топла
пролетна птица.

***
От картината
падна цвят и се вплете
в твоите коси.

***
Ризата срещна
из стръмния път куршум
и стана знаме.

***
Поеха на път
моите прашни дрехи,
а аз съм при теб.

***
Циганско лято -
толкова много лета
неизживени.

***
Излез в нивята,
падни в случайна бразда
и плод дочакай.

***
Внимавай, любов,
като адска машина
тупти сърцето.

***
Небето пише
с перото ти, топнато
в пръстта, тополо.

***
Към слънчогледа
извива тънко вратле
бледа тревичка.

***
Да, съграден е
от застинали сълзи
човекът снежен.

***
Жълтото жабче -
цопнато в гнила вода
камъче златно.

***
Добрият човек
е винаги неразбран,
вечно виновен.

***
В снега трепери
огънче-минзухарче -
начало на път.

***
Стоя сред снега
и гледам живота си,
гол като хайку.

***
Онова нещо,
което крачи из мен,
пред теб се спира.

***
О, златно лято!
В зрели жита се дави
планинският връх.

***
Въглен е вече
светлата нявга жена
на художника.

***
Риза и знаме -
а е едно и също
платното бяло.

***
Дръжка на знаме -
от нежни думи добре
изгладен остен.

***
Клонче почуква
по прозореца снежен,
иска да влезе.

***
Дребен и жалък
пред ръцете човешки
е земетръсът.

***
- А как си роден? -
запитах синия цвят
и той потъмня.

***
Шантава пролет!
Птица облича с песен
стария гнил пън.

***
Наричай ручей
тази пътека жадна,
неукротена.

***
Пролетно утро.
Добрият снежен човек
плаче на двора.

***
Един твой поглед
пърха в сърцето ми днес
подобно птица.

***
Токува глухар.
Нежно го слуша едно
трепетно дуло.

***
Дребни монети
блещукат в аязмото.
Богат си, боже!

***
Слава и завист
под тревата зелена
спят и се любят.

***
Дръвче и църква.
Кое от двете, боже,
за тебе е храм.

***
Море и жито.
Шумят и се вълнуват,
жадни и гладни.

***
Всички хора в мен
са добри, а толкова
лошо живея.

***
По пътя вървиш
от слънце до мрак, после
с мрака се сливаш.

***
Зарадвах се днес,
лъч съзрял в очите ти -
а той бил от нож.

***
Весел съм, боже,
щом живее щастливо
в мене врагът ми.

***
Пролетно утро.
Щурчето къпе в роса
своята песен.

***
Кого възпяваш? -
запитах птицата аз
и тя замлъкна.

***
Сгърбена, морна,
мравката мъкне една
щурчова песен.

***
Първата звезда
е най-ярка, най-топла.
И последната.

***
Не съм задлъжнял
на никого аз, освен
на омразата.

***
Когато любя,
усещам третия аз -
и възсиявам.