ПРОТЕСТ
Из книгата „Страх и гняв” (1918)
ПРОТЕСТ
По всички площади
знамена и плакади
и речи
от горди предтечи,
които зоват
на смърт
за свободата -
долу богатите!
Митинга обграждат
непрестанно със стража,
с приклади
нападат площада.
Народа, обхванат
от паника,
вика: Тирани,
кога ще престанете?
И в знак на протест
безумен, невесел -
За залп! -
командва внезапно
червеният дявол -
обявява:
на въстание,
долу тираните!
ПАЛАЧИ
За род и за родина -
от народа половина!
Поглеждам строго, нервно
към стария часовник -
статичния и верен
на времето любовник.
Като че ли очаквам
да видя непотребното:
лицата прашни, плакали
на публика погребана.
Минават под прозореца
(о, кой ще им услужи?)
печални, бледи хора
с лица, замрели в ужас.
И улица се изтегнала
със целия си ръст,
като мъртвец полегнал
в огромен гроб без кръст.
И аз се взирам гневно
в останалите живи:
една жестока ревност
в кръвта ми се прелива.
Препускаха конете,
все конници невесели -
да имаха поне те
един старинен блясък!
Колите заприличали
на черни саркофази -
с избитите яничари,
що хулеха и мразеха.
Когато гледах болен,
пред мене да минава,
аз бях така доволен.
С усмивката на дявола
изпращах благослов
към тоя, що тъй смело
и с пламенна любов
извърши свято дело.
Хвала, хвала на тебе,
безумец смел! - Що значат
невинни? - Ти погреба
на цял народ палачите!
