Ячо Хлебаров

Още един верен син на своя народ, един талантлив писател и голям читалищен деятел си отиде. Неговият път бе доста трънлив, често прекомерно горчив, неспокоен, но винаги във служба на нашия народ.

С цялата си душа, богато надарена, той неспирно работеше при тежки условия, но въодушевен от идеала да служи на ония, които имат злата орисия да страдат в живота. Неговата отзивчива душа излъчваше прояви в най-различни посоки.

В неговите литературни творби - доста на брой, той ни рисува живота, с неговите неволи, той ни рисува страданията във всекидневието на ония, които са мнозинство у нас и които цял живот се борят за по-честит живот, за повече благополучие и щастие; ония многобройни люде, погълнати от тежкото бреме на живота, жадни за простори, за светлина и повече радости.

Той гореше да ги види по-щастливи, по-доволни от живота. Всяка неправда, всяка тирания и произвол го възбуждаха; той протестираше и така заставаше на фронта да се бори за правдата на онеправданите и угнетените.

И тая борба му струваше скъпо, тя изтерза неговото чувствително сърце. Така животът му бе труден, често бурен и горчив, изпълнен с пропасти и случайности, неспокоен, трънлив.

Като народен учител той е борец за правдата на народа, за повече правда в живота, за повече човещина в човешкото общество, за наука и просвета сред народа. И в това поприще не остана докрай. Политиката овладява неговата душа и той се яви като страстен и горещ борец за народните правдини.

Като народен представител той е темпераментен борец против всички неправди и предан защитник на народните съдбини. Той не остана чужд и на македонското революционно движение.

Борбата на поробените го въодушевяваше и той стана приятел-съидейник на големите македонски революционери Гоце Делчев и Даме Груев. И тук остана верен на своята борческа душа.

Когато през последните години у нас се развиха тежки и жестоки политически борби, и кръвта на хиляди граждани се разля на много места, той има смелостта да издигне своя глас на обществена съвест, за защита правата на тия, които страдаха.

Неговите произведения отразяват тенденцията на българина, болките и страданията на народните маси.В областта на драмата той ни даде доста много и ценни творби: “Вампир”, “Отвъд”, “Къща”, “Среща, “Свекърва”, “Кръстопът” и др. Някои от тях и днес не слизат от сцената.

Драмите изобразяват реалния битов живот, а героите са люде взети непосредствено от живота, чужди на идеализация и измислица. С право той заема място на един от нашите първи драматурзи.

Антон Страшимиров бе голям приятел и деец в читалищното дело. Той бе делегат на учредителния читалищен конгрес в 1911 година (на читалище “Развитие” в с. Брегово, Видинско и читалище “Нов живот” в с. Сеново, Разградско) и взема живо участие в учредяването на читалищния съюз.

Оттогава и до последните дни на живота си той живееше с нашето народно читалище; той бе любим сказчик по читалищните сцени, а неговите драми се играеха по всички наши читалища. Той обичаше читалището и му даде много от своите сили.

Мога да кажа, че неговият неспокоен дух се отзоваваше навред, където трябваше да се помогне на нашия народ.

Чувството му на българин и човек заговорваше силно, когато трябваше да се противодейства срещу всяка неправда, извършена над незащитените, слабите и обидените в живота групи и човеци.

Понякога с отклонения, с големи завои, но в главната си линия остана верен на своя народ до края на живота си.

сп. „Читалище”, кн. 1-2, година ХVІІ, 1938 г.