Александър Филипов

След хубавата студия биография на проф. М. Арнаудов, в юбилейния сборник за Илариона Макариополски се редят други статии, между които особен интерес будят спомените на неговите съвременници. Защото хората на онова време, останали между нас, и техните спомени, са „жив архив” за една от най-интересните епохи на нашето възраждане и само те могат да ни предадат трепета на миналото, запазен и свеж в паметта им.

Първи по ред са дадени спомените на Варненския митрополит Симеон „Как се представих за пръв път пред дяда Илариона Макариополски”, сетне идат „Из спомените ми за Иларион Макариополски (1858-1861)” на д-р Хр. Стамболски и най-после е поставена работата „Иларион Макариополски в спомените на митрополит Василия”. И всяка една от тия три работи по своему засяга и осветлява времето и личността на Илариона и българските църковни борби.

Не всички спомени си схождат по ширината на засегнатите събития. Така спомените на Митр. Симеон ни дават доста автобиографичен материал; дават ни също и една картина на хора и среда в богословското училище на о-в Халки. Пред нас минават учениците-българи на това училище и тяхното отношение към кипящия тогава църковен въпрос и едва на края е описана първата среща на младия тогава семинарист с големия духовен вожд на българите в Цариград. Впечатлението от тая първа среща е особено силно. Митр. Симеон с няколко едри черти ни е изобразил и запазил живия и духовен облик на Илариона.

„Висок, крупен тялом, той импонираше с вънкашния си вид. Влизаше ли човек в по-тесни сношения с него, не можеше да не се убеди, че има работа личност с личност, която не прави пазарлъци и компромиси. Той не обичаше да говори много. Думите му бяха къси, ясни, точни. Такъв беше в обществения си живот към всички, та и към най-близките си.” „Силен характер” - това е общото впечатление у Митр. Симеона от Илариона Макариополски.

Пространни са спомените на д-р Хр. Стамболски и обемат периода време от 1858 - 1861 г. Това е широко нахвърляна картина на църковните борби на българите в Цариград. Доста подробно и с голяма осведоменост тук са разказани перипетиите и епизодите на тая борба. Пред нас се редят фигурите на всички по-главни дейци на черковния въпрос, ние още веднъж сме свидетели на живо и просто разказаните събития на духовен и национален подем.

Но и тука над всички лица се издига все пак образът на Илариона Макариополски. И ето как ни представя тоя образ Хр. Ст: „Истински архипастир, на когото величествената и блага фигура, с грамадния му ръст, предаваха нещо свръхчовечно, смелост, дързост и повелително налагаха благословение и страхопочитание на присъствующите”.

Такъв е Иларион Макариополски в спомение на тоя свой съвременник, такъв добър и усърден народен архипастир ни е представен той и от другия свой съвременник и близък помощник митрополит Василия Ние виждаме колко силно е впечатлението, оставено от Илариона у неговите съвременници. Ние виждаме също колко еднакво е това впечатление у всички ония, които са го знаели. Обаянието и преклонението пред величавия образ на тоя голям национален герой са общи.

Но и за нас той не е изгубил нищо от своето очарование. Необикновеният характер, безкористното и доблестно служене на народа могат да ни вдъхновяват още и да ни бъдат жив пример. Защото „той (Иларион) ще остане с тая чистота на нравствения си образ и това величие на подвига си, една от най-светлите фигури на това минало, изпълнено с толкова чар за истинския патриот.”

в. „Развигор”, бр. 189, г. 4, 20.06.1925 г.