IN MEMORIAM

На 23 януари 2016 г. се навършва 1 година откакто големият български поет Здравко Кисьов напусна този свят. През последните години на земния си живот той беше автор, сътрудник и приятел на електронното списание „Литературен свят”. Неговото поетическо и преводаческо дело остават. Поклон!

—————————–

ЗДРАВКО КИСЬОВ
(1.01.1937 - 23.01.2015)

—————————–

ЕДВА ТОГАВА

През първата, по-жадна половина
на моя подарен живот събирах
във себе си звезди, любов и песни,
без сам да знам какво със тях да правя.
Като обърнат пясъчен часовник
сега раздавам всичко туй обратно:
звездите - на небето, песните - на птиците
и обичта - на всички мои братя.
В смъртта не бива да отнасям нищо…
Когато всичко изтече от мене
- подобно съд, без течността останал -
едва тогава, ах, едва тогава
ще знаете какво съм аз самият.

ПРЕДИМСТВО

Закриван от широки гърбове,
които ме избутваха надменно,
за да изпъкват все на показ те,
живях - от вас почти незабелязан.
Ала сега откривам удивен,
че всъщност туй е моето предимство
и туй ме прави днес ненакърнен,
тъй както и стената под картините
запазва своя свеж, първоначален цвят,
докато всичко покрай тях на показ гасне
и избелява безпощадно бързо.

ПРОИЗНЕСЕНО ШЕПНЕШКОМ

Толкова дълго живях във мълчание,
че всеки шепот сега на вик ми прилича.
Отучих се да говоря
и трябва да започна пак отначало,
за да мога да ви разкажа
как е в мълчанието.
Но вие, които привикнахте да беседвате шумно,
може и да не чуете моята изповед,
произнесена шепнешком.

РАЗПОЗНАВАНЕ

За щастие ли, за беда ли,
преселвайки се в стиховете,
не забелязах как на всички
съм се раздавал безпощадно.
Един взема от мен гнева ми,
друг нежността ми, трети - гордост -
тъй както на пазара нещо
избират си измежду всичко.
Сега разпръснат съм на части,
разединен, разбит, разкъсан,
и ако кажа, че живея -
това са хиляди живота…
Ах, мили мои господари,
владетели на същността ми,
елате някой ден със всичко,
което сте от мене взели.
Елате да ме възкресите
в първоначалния ми образ,
във всички вас да се позная,
осъществен хилядократно!

ОБИЧ

Преди да си тръгна завинаги от света,
дано имам време, си казвам понякога,
макар безпричинно, макар непонятно -
да мога със всеки от вас да се скарам,
да мога със всеки от вас да се разделя,
за да не се случи да ме заровят в пръстта
с толкова много обичани хора в сърцето!

БЯГСТВО

Ще избягам от този безумен свят.
Ще си нарисувам на картата остров
и ще живея на него.
Това ще бъде един съвсем малък остров -
колкото да легна по гръб
и с очи към небето да си припомням
всичко прочетено, видяно и преживяно.
Само да не забравя да изгоря тази карта,
за да не могат да ме намерят и там.

ПРЕДСКАЗАНИЕ

Цял живот,
без почивка,
като каторжник,
прикован към галера,
ще се потиш над веслата,
за да не те изхвърлят зад борда.

И само веднъж
друг вместо теб ще гребе,
но това ще бъде лодкарят Харон,
когато те отвежда по Стикс
към отвъдния свят.

ЕПИТАФИЯ

Като в игра невинна, нежно,
тя с длан очите ми закрила,
„Познай коя съм?” - ме попита.
Познах я - беше Младостта ми.
За втори път това се случи,
но не успях да я позная,
че беше вече Старостта ми,
а аз за млад се мислех още.
Когато трети път постави
ръка пред моя поглед някой,
не ме запита вече нищо.
Разбрах - бе свършила играта.

ЕПИТАФИЯ

Аз цял живот горях,
но никога не обвиних искрата
и не повиках водата на помощ.

ЕПИЛОГ

Идвах към себе си
отдалеко.
Когато пристигнах,
бе дошло вече време
за връщане.