Димитър Талев

Тя се роди в Македония. И после, след дълги векове на робство и невежество, през които мъждукащият пламък едвам що не угасна - тя възкръсна за нов живот пак в Македония.

Първата българска книга бе написана от двамата солунски братя св. св. Кирил и Методий, на македонски български говор.

Книгата, която тури начало на българското възраждане преди повече от 150 години и пробуди българското племе за нов живот - Славяно-българската история на отец Паисий - бе написана също в пределите на Македония.

Няма по-сигурна мярка за духовния ръст, за творческите сили на един народ, от неговата книга, нейната стойност и отношенията му към нея. Книгата е която дава най-силен тласък към духовни и материални постижения и успехи. Верен знак за един народен подем е разцветът на книжнината.

Творците на нашето възраждане са носили в душите си необикновено силна, граничеща с фанатизъм, любов към родната книга и без тая безпределна обич те не биха могли с такова вдъхновение и с такава упоритост да изведат борбата срещу враговете на племето ни до благополучен край. Пробудилият се млад народ, жаден за живот и творчество, бе еднакво жаден и за просвета.

Не бяха безплодни годините и по-късно, след освобождението на царство България, когато по-голямата част от народа ни заживя свободен политически живот и настъпи време за по-широка книжовна дейност.

Българската книга бе издигната на достойна висота и ние имаме вече дълга редица от светли имена на големи писатели, поети, учени, книжовници.

Наистина, напоследък, след нещастията, що постигнаха българския народ, интересът към българската книга преживя опасни колебания, но затова пък последните няколко години особено, дават най-хубави надежди. Полагат се усилия, преодоляват се пречки, правят се жертви и нека вярваме в едно добро бъдеще за нашата родна книга.

За нас, българите македонци, българската книга е свято знаме. В Македония, родината на тая книга, борбата срещу заклетите неприятели на българската народ още не е престанала.

И в тая борба ние трябва с гърдите си да отстояваме срещу стръвния вражески напор и с кръвта си да браним своето свещено знаме.

Българската книга в нашата родна земя е застрашена от смъртна опасност, за нея там затварят в тъмници, убиват.

И колко скъпи жертви се дават, за да бъде тя защитена от гибел, защото се знае, че нейното унищожение значи загиване на българската народност в поробена Македония.

Тя се пази там като най-голяма драгоценност, служи за утешение на поробените и е непресъхващ източник на скъпи надежди за светло бъдеще, източник на крепки сили в упорита борба за свобода и просвета.

в. „Македония”, г. 3, бр. 764, 27.04.1929 г.