Никола Козлев

Ой та Търнов жален жален!
Някога си ти ли беше
онзи чуден и прехвален,
що кат ален крин цъфтеше?

Тези хълми запустели
по кои днес вълци вият
с царски дворци се гордели,
разперени кат че летят.

Дворове са тук труфели
със презморски китни дръвя,
и градини са цъфтели
със източни райски цветя.

Над твърдини, твърди й силни
знамена са се ветрели,
царски музи сладкосвирни
славни Царье - веселели.

От твърдиня на твърдиня
дивен ми се й мост простирал,
като лебяд над пустиня
над Янтра се е издигал.

Янтра беше осенена
с желти дули и ниранзи,
с али рози натруфена
и с пролетни цветя разни.

По Янтра бели струи
със музики сладкосвирни,
хладили се в легки лъди
все велможи и царкини.

Ах! Днес всичко изменено
от селчута клет тирана,
на туй място украсено
днес се гнезди черна врана…

Вси веселби онемели,
всяка хубост затъпкана,
гусла й гайда умълчени,
смрадна тътри тук кадъна!

Край Янтрини бистри струи
бряг се врасал със реката,
обвиснали дремят върби
и безродна трепетлика…