БОТЙОВ
отговор на анкета
Какво би бил Ботйов, ако не бе загинал на Вола? Въпросът би бил излишен, ако не искаме чрез него, давайки своя отговор, да си уясним някои страни от едно дело и от един характер, или пък - да изявим определена относба, към българската действителност след Освобождението.
Иначе - да гадаем за съдбата на Ботйова в освободена България, това значи да се движим по път на несигурна почва, да търсим тайни в тригонометрията без логаритмични таблици, да решаваме уравнение с множество неизвестни.
Като излезем от поезията на Ботйова, сиреч, искаме ли да предвидим каква би била съдбата на поета, не на човека, сигурно бихме казали, че лирата му би замлъкнала. Той е поет на хайдушката романтика.
И когато тая романтика би загаснала, поезията му би останала без корени. Тридесетгодишен вече, той би трябвало да търси нови извори за вдъхновение. Ако би се увлякъл от македонската четнишка романтика или ако замечтал за социална революция, може би запазил крилата на своя Пегас.
Но дали би съхранил изключителната красота на хайдушкия си патос? Да си спомним за П. Р. Славейков, който не създава нищо от особена цена след 1878 г. С Вазова е друго.
Замислим ли се над характера на Ботйова, бихме се запитали за съдбата му като човек. От Шекспира насам над хероя в драматичното творение не висне неумолимата съдба. Шилер подчертава, че съдбата на това или онова лице зависи от неговия характер. Ботйов, поставен в нови условия, едва ли би могъл да измени на своя темперамент. А и на своя характер.
Страстна и волева натура, той би загинал на Шипка, или би искал да умре в Македония. Би се мернал в обществения и политическия живот. И бихме могли да го видим публицист, партийник, политик. Но както знаем, че след Освобождението се явява ново поколение, по-добре подготвено за живота, може би и по-образовано, не би било чудно, ако той би бил изтласкан настрана.
Да не се забравя, че той не беше високо културен - Каравелов, който после загасва от туберкулоза в Русе, се издига над него с културния си облик! А някакъв здрав смисъл, трезво чувство, усет за действителността, толкова необходими за един политик, той нямаше.
И, носейки се на крилата на своята хайдушка романтика, запленен от предосвобожденската мисловност, той би се сблъскал с новия ред на нещата и навярно би завършил трагично. Като Ст. Стамболов, като Св. Миларов. Или пък - като толкова други видни синове на българския народ.
Виждате, размисли, които нямат никаква задължителна сила. Литературен хороскоп. Има един факт - че Ботйов загина на Вола. От него като се излезе, по-лесно би могъл да се осмисли земният му път, да се схване същността на поетическия му подвиг. Щом загина на Балкана, значи, трябвало е така да завърши.
Той беше изключителна личност - и затова пълен със загадки. Ранната му хайдушка смърт освети живота и делото му. Така той изглежда по-хубав, по-скъп. Стига му очарованието на Вола. Защото без него, кой знае дали не бихме го пронизали, дали не бихме откъснали доста листа от лавъра на гордото му чело.
в. „Литературен час”, 29.05.1935 г.
