Турхан Расиев

Ако преди три години ме бяха попитали какво е мнението ми за сатирика Валентин Димитров от Варна, щях да отговоря: „Не познавам такъв сатирик.” И за себе си щях да бъда прав, защото не бях прочел нищо от автор с такова име по хумористичните страници на вестниците и списанията. А имах претенцията, че познавам почти всички хумористи и сатирици в България от 50 години насам. По тази причина не включих негови работи в „Антология на българския афоризъм” (2009 г.) и антологиите „Варненски афористи” и „Варненски епиграмисти” (2012 г.)
На премиерата на книгите на хумориста Венцислав Бойчев, чийто редактор бях аз, с Валентин Димитров се запознахме в Творческия клуб към запасното войнство във Варна, чиито председател бе той. И тогава не стана дума, че се занимава с хумор и сатира.
По-късно научих, че пристрастията му към тази област са много отдавна. Фейлетон, афоризми и миниатюри четвъртокурсникът главен старшина Валентин Димитров публикува през март 1968 г. още в първия брой на многотиражката на Морското училище „Вапцаровец”. През 90-те години с псевдонима „Флагмански мърфолог” почти във всеки брой на вестника на ВМС „Морски преглед” поддържа своя рубрика „Военноморски принос в мърфологията”. По обясними причини не бях разгръщал тази издания, а в други сборници участието му е било епизодично.
В началото на века Валентин Димитров изглежда се оттегля от сатирата, за да се посвети на „сериозната” литература. Обяснимо за офицер от ВМС, после за отговорен редактор на национално морско списание е и шестте му първи книги да са на морска тематика. Става член и на Съюза на независимите български писатели.
Нищо от това не знаех, когато преди около две години ми предложи да бъда редактор на негова сатирична книга. Не можех и да предположа, че е дошло времето на второто му сатирично „прераждане” и се съгласих веднага, по-скоро от чисто любопитство - да разбера какви мъдрости кадри…
Бях приятно изненадан от интелигентно написаните неща. Неговият смях не беше гръмогласен, усмивките му бяха с прехапани устни. И не можеше да бъде иначе - на фона на обрулена и тъжна България след Вятъра на промяната, който бързо измете оптимизма на народа. Бих го нарекъл присмехулник, който не си позволяваше хулни думи, а само се присмиваше над човешките страсти и пороци. Беше си намерил и празни ниши като пародийната „Рекламна пауза”. При редактирането отпаднаха някои познати неща, а любопитството ми прерасна в колегиална завист. Между афоризмите и епиграмите му имаше такива оригинални попадения и бръснещи полети на мисълта, че започнах да упреквам себе си, дето не съм са сетил преди него.
В заглавието, което Валентин Димитров си беше избрал - „Извинете за нахалството”, имаше капан за читателите - да бъдат снизходителни към първата му сатирична книга, а всъщност съдържаше скрит подтекст, взет от афоризма на Аристотел: „Остроумието е образовано нахалство”. В него се крие първото изискване към афориста - да бъде много ерудиран, постоянно информиран за процесите в обществото, като сеизмограф да регистрира неговите трусове и сигнализира за евентуалните катастрофи. Книгата се прие радушно от читателите, защото стартът на автора й в хумора и сатирата бе мощен и категоричен. Той вече имаше своя писта, по която тичаше не само за здраве, но и за слава.
Нашите срещи зачестиха. Освен че живеем в един квартал, намерихме и общ език. Информирахме се за събития в областта на хумора и сатирата, разменяхме си хумористични книги. Препоръчвах му в кои вестници да публикува. Той бързо проби във вестник „Стършел”, дори по едно време имаше публикации в 8 поредни броя, което е рекорд за външен сътрудник. Негови работи се появиха в сборниците „Живеем с времето”, „Законите на Мърфи в ефир” и „Листопад на спомените”, в електронното списание „Литературен свят”, излъчваха ги по Националното радио.
Това лято, покрай Алеята на книгата във Варна, се видяхме с главния редактор на „Стършел” Михаил Вешим. Стана дума за втората сатирична книга на Валентин Димитров „Сатирична терца”. Той се изказа ласкаво за творчеството на Валентин и попита: „Досега къде се е крил? Той твое откритие ли е?” Не, аз съм негово откритие, като редактор!” - отговорих му на шега.
Е, може и аз да имам някаква заслуга стартът му да стане още по-убедителен с втората книга, главно като го насърчих да пише сатирични миниатюри. У нас след Атанас Далчев, Борис Делчев, Иван Кулеков и моя милост, на пръсти се броят авторите, които са писали миниатюри.
Според мен, миниатюрите са по-висш етап от афоризмите и епиграмите. Авторът на миниатюрата трябва да бъде много добър разказвач, остроумен философ, врял и кипял в обществения живот. Да има набито око (без да го е страх, че то може да бъде избито), да анализира събитията и да поставя безпогрешни диагнози за болките на народа. И най-важно - да владее словото до съвършенство, като жонгльор в цирка, който подхвърля няколко топки или забива безпогрешно ножа около тялото на своята асистентка.
В голяма степен Валентин Димитров владее това изкуство и го доказва по безупречен начин. В книгата му „Сатирична терца” силата му е в миниатюрите. Той явно е почувствал това и ги е разположил в първата част, във втората са афоризми, в третата - тълковен речник.
Афоризмите, както в първата книга, са стегнати като във войнишки строй, подредени по теми. С една дума авторът използва военна стратегия и тактика, когато подхожда към обекта на сатирата си. Знае от кой фланг да го атакува, къде да го подложи на кръстосан огън. Понякога е и директен, но умело избягва констатацията. Защото тя е като статистиката - не предизвиква усмивки.
В третата част - „Тълковен речник”, той демонстрира енциклопедичните си познания. Неслучайно сериозните речници ги съставят специалисти в дадена област, академици и професори. Тук има и тълкувания, които не предизвикват усмивки, а горчив сатиричен привкус…
В предговора на „Сатирична терца” авторът се обръща към читателите да поставят оценка на книгата. Аз като редактор и човек, който три пъти я е чел, съм му казал високата си оценка на ухо. Но няма да я съобщя, за да не влияя на оценката на читателите. Само ще кажа, че това е една от най-добрите сатирични книги, които съм прочел през отиващата си 2015 г. Това се потвърждава и от факта, че тази година Валентин Димитров бе приет за член на Сдружението на писателите - Варна, и за член на Московския клуб за афористика. Той превежда свои афоризми на руски и руските афористи на български език. След 8 журналистически и литературни награди през годините, наскоро получи и първата си „сатирична” награда - за епиграми, в националния поетичен конкурс „Листопад на спомените”.