Турхан Расиев
Турхан Расиев е роден на 28 януари 1942 г. в село Генерал Киселово, Варненска област. Първите му литературни опити са от гимназиалните години в град Добрич. Отначало пише на турски, а после - на български език. Още като студент във ВИНС „Д. Благоев” (днес Икономически университет) във Варна започва да сътрудничи със сатирични форми на регионалния и централен печат. Пише афоризми, епиграми, сатирични миниатюри, басни, апострофи. Негови работи са превеждани на чужди езици и са публикувани в различни сборници. Има награди от хумористично-сатирични конкурси. Член е на Сдружението на писателите - Варна. Издал е книгите: „Не плачи последен” (1978), „На четири очи” (1986), „Нямам думи” (1991), „Море до гуша” (1996), „Врели-некипели” (2001), „Дезинфекция” (2006), „Сатирична зона” (2007), „Политическа джунгла” (2007), „С перо от Пегас” (2008), „Многоетажни гробища” (2009), „За мъжа и жената в кръга на шегата” (две книги, 2010), „Политтиквеници” (2010), „Апострофиада” (2011), „По кратката процедура” (2012), „Без задни мисли” (2014), „Морски смях” (2014), „Български хумористично-сатиричен речник” (2014), „Политически епиграми” (2014), „Сурва весела година” (2015). Съставител е на: „Антология на българския афоризъм” (2009), „Антология на варненския афоризъм” (2012), „Антология на варненските епиграмисти” (2013), „Антология на българската епитафия” (2013), „Крилати мисли. Антология на български афористи от 19-и век” (2014). Негови работи се публикуват във вестник „Стършел” и хумористичните страници на други седмичници, а във вестник „Култура, Изкуство, Литература” - орган на Сдружението на писателите - Варна, той подържа рубриките „Да си спомним с усмивка” и „Усмивки около нас”, посветени на варненски хумористи и сатирици от миналото и съвремието.
Публикации:
Поезия:
ЕПИГРАМИ/ брой 81 февруари 2016
ЕПИГРАМИ/ брой 87 септември 2016
Критика:
ВТОРО САТИРИЧНО „ПРЕРАЖДАНЕ”/ брой 80 януари 2016
Публицистика:
