ПЕТЪР ВАСИЛЕВ: „ДАНО ГЕНЪТ НА СВОБОДОЛЮБИЕТО НИ ОТНОВО ИЗБУХНЕ…”
Интервю на Лияна Фероли
“Един народ си тачи потеклото
и в огън влиза - да се възвиси.”
Петър Василев, “Глас”
Книгата “Наследство” на известния наш писател и поет Петър Василев бе представена на 21.12.2015 г. от 17.30 ч. в Общинска художествена галерия “Станка Димитрова”. Тя е 15-та му по ред книга и е дело на издателство “Българска книжница”. Нейният редактор е Трендафил Василев, а илюстрациите са от Георги Трифонов. Идея за тази книга му дава разпаления почитател на песента за двете праскови и двете череши - дисководещият Николай Иванов Колев от Стара Загора. Така съвсем естествено идва и заглавието на новата му книга от едноименното стихотворение, станало песенен хит, който звучи в българския ефир вече почти четири десетилетия. В “Наследство” Петър Василев остро более за днешната ни драма, която няма свършек. Но иска да остави паметта за славното ни и заветно потекло, та да остане поне нещо нетленно и пощадено от днешното безпощадно време. Организаторите на предколедната вечер, подтикваща към размисли за спасителния път на доброто, вярата и любовта, бяха Община Кърджали, редакцията на в. „Нов живот”, РБ „Н. Й. Вапцаров” и Общинска художествена галерия „Станка Димитрова”.
- В новата си поетична книга, Петре, си поставил акцента върху завръщането към корените ни, само там ли можем да намерим утеха, надежда?
- След като няма много други места, къде да ги открием, изводът се налага от само себе си. В днешния свят по нова мярка, явно, възземането ще дойде оттам. И дано генът на свободолюбието ни отново избухне със силата на героичното ни наследство.
- В „Наследство” си събрал и повечето от знаковите си стихове. Така че още повече прозира изживяната от теб българска орис като лична съдба…
- Такава е ориста на поета, да я почувства като свой вътрешен плам, дори и като своя вина…
- Казваш в „Българската Коледа”, че и празниците ни вече са други и не са така честити. Защо?
- Поради това, че и ние вече сме други, след толкова ядове, смут и печал. След толкова много разминавания между мечтаното и действителното.
- Дори ни се налага, както споменаваш, да спасяваме обречените ни и гаснещи от безнадеждност болни деца с есемеси…
- Да, затова и в празничните дни, трябва да си казваме истината. Да останем будни за днешните събития, за днешния свят, който гъмжи от жертви и палачи..
- Страхуваш ли се още, че няма да ни бъде?
- Човек разбира, че колкото повече животът напредва, той става все по-скъп. И че все повече си струва да бъде изживян. Пък колкото - толкова.
- Сигурно намира и някакви закономерности в случващото се?
- Да, започва да си мисли, че то не може да бъде случайно. Че, вероятно, Бог ни е пращал такива големи изпитания, за да се закалим и да устоим пред все по-ескалиращите безумства и бедствия. И за да можем така да оцелеем.
- Е, явно, болката отрезвява…
- Явно и тя има своята роля, защото само прекрачилият отвъд нея, може да надкрачи трудностите, да надмогне, да разбере съдбовността на своята орис.
- А пък, ако намери сила и да запее, макар и с мъдра печал, ще стигне до заключението, че не е живял напразно, щом е оставил своя диря, щом е засял своите “две праскови и две череши”…
- Точно така, та нали за това идваме на този свят, да оставим нещо свое и то да пребъде в нашите деца, в следващите поколения. Малко ми е чудно, че при толкова много хубави и дълги поеми, все ме свързват с най-късото ми стихотворение „Наследство”. Ето какво прави добрият композитор /Митко Щерев/ и хубавата музика. Но това говори и за така нужния синтез между изкуствата, напомня, че в забързаното ни време краткостта на изказа все повече ще се цени.
- В съкровената си поетическа изповед виждащ, че във всяко нещо в живота ни има предварителен промисъл. Че то е нашият тест, нашият изпит, с който да заслужим по-хубавия свят…
- Да, защото само осъзнаването, покаянието водят към изкупление. А още много дълго имаме да изкупваме голямото си безбожие. Затова да наметнем овехтелите си дрешки и да тръгнем под мъдрия дъжд, та дано да измие всеобщия позор…
