ЗАКЛЮЧЕН
ЗАКЛЮЧЕН
Обичам далечното слънце
над нашата бедна земя -
животът у мен като в сън се
мени от светило в тъма…
Живея, скърбя и се радвам,
и дните посрещам с привет -
но моят живот е обграден
в кръга на загадъчен свет.
Зъл демон сърцето ми стиска,
чер враг ми покоя руши -
аз гасна забравен под диска
на зли, безсърдечни души.
И бледен, заключен останах,
останах невинно дете -
небето ме гледа с закана,
земята ми мрежи плете!
1925
ДРУЖИНА
Най-сетне пак те срещаме, о, есен,
навъсена и с кобна, кобна песен.
Полята мъртви - небесата сиви,
и сетен лист по клоните унива.
И наште дни откъснати оплакват
съдбата си, отколе все еднаква;
последния от вчера ни подшушва
как днеска с тебе бледни ще ни люшне.
Несретни де ли, де ли ще осъмнем -
във златната гора не ще ли гръмне
по нас незнаен всадник: ориста ни -
за плячка на настървените врани?
Дали пък там не ни очаква скрита
незнайна нам магесница с честито:
- Вам, хора, пълна с радости година,
от тук нататък пътят ви е минат…
Или свинец из шумата ще писне
и първият в дружината ще плисне
кръвта си върху губери настлани
за плячка на настървените врани?
Или от наште тежки стъпки плаха
във своя сън гората ще зааха,
и майка вчера, мащеха от днеска,
легла в пръстта ни готви за нощеска?…
И таз година пак ни срещаш, есен,
навъсена и с кобна, кобна песен.
Полята мъртви - небесата сиви,
и сетен лист по клоните унива.
1927
ВРЪЗКИ
Поет да бъдеш ти - не стига
да имаш дар, перо и книга,
любов и усет към езика,
ни цел възвишена, велика.
Потребно е и друго нещо,
от нищото що прави нещо,
смирените що прави дръзки,
и то е - връзки, връзки, връзки.
1937
