МАЛКИ ПЕСНИ
СКРЪБ ЗА ЮНАКА
- Малка моме, кому китки виеш,
тъжни песни пееш пред зорница?
Да не жалиш старата си майка?
Да не кукаш гроба на сестрица?
- Не запитвай, лудо, не разпитвай, -
не подлютвай тежката ми рана!
Дъх от китки, жалбите на песни
гроб незнаен дирят из балкана…
ЧЕКРЪЧЕТО
Два се орла
над планина вият,
черни кърви
юнакови пият,
бели меса
ръфат, сестро клета,
да си хранят
гладните орлета.
А до късни
нощи-полунощи
младо моме
седи будно още
и изтънко
чекръчето пее:
малко моме
още се надее…
ПЕСЕНТА НА ГОРАТА
Черни очи - сълзи ги изпили!
Река стане. Моме към гора поглежда,
тихом плаче, по-тихом нарежда:
- Горо, де е мойто мило либе?
А гора юнашка песен пее
и приглася песента й горска шума.
Не разбира сирото - то дума:
- Горо, де е мойто клето либе?
МОМКОВА КЛЕТВА
Да бе слънце това малко моме,
от чардака сутринта изгряло -
на чардака еднаж да излезе -
цяло би се поле разцъфтяло!
Да бе огън момковата клетва,
дето скриха чедото си сладко -
полето би до стрък изгоряло -
и в полето - тоя турчин татко!
СВАТБАРСКА ПЕСЕН
Гургуличка се из храсти крие -
сив сокол се по небето вие…
Пусто сърце - що така трепери?
Де да бяга - все ще я намери:
и при майка, и при татко стари -
с китни свати и с богати дари!
Сама майка, сама ще отвори -
да й влязат сватове у двори,
сам бащица, сам ще ги покани,
гургуличка соколът ще хване!
ПТИЧКИТЕ СЕ ВРЪЩАТ
Сълзи - и сълзите питат:
де са честитите дни?
С птичките нейде далече -
пряко моря, планини -
хвръкнаха, няма ги вече!
Птичките вече прелитат -
де са честитите дни?
ЕСЕННИЯТ ВЯТЪР
Вятър ли в полето вее?
Или лудо-младо пее?
Бързо дръпна тя пердето.
В жал замира й сърцето.
Не лъжлив ли сън злосторен
мами погледа й морен?
Ах, съсухрените клони
есенният вятър гони.
1939 г.
