Марко Марков

хайку

***
Защо е тъжен
камъкът, вдигнат над нас
от нас самите.

***
Като кестени
са звездите, приличат
на очите ти.

***
Вечеря пак мрак
с родни звезди осолен
той, емигрантът.

***
Помни, че си пръст
и плод се чака от теб,
нехаен друже.

***
Видях насъне
мама в прозореца бял
на черна къща.

***
Приятел бъди
и на врага си, щом той
изпадне в беда.

***
Погалих тъжно
бледата ланска трева,
а тя разцъфтя.

***
- Аз съм безсмъртна! -
казва на Вечния огън
еднодневката.

***
Гъвкава моя,
като тръстика звъниш
и ме огласяш.

***
Един жаден лъч
в капка роса потапя
парещи устни.

***
Роса в тревата -
сякаш някой е счупил
тук термометър.

***
Врагът не може
нищо друго да стане,
освен приятел.

***
- Всичко е спомен -
каза на светлината
еднодневката.

***
Звънна капчукът
и всички птици сега
край него шумят.

***
В човешкия глас
глас на птица ще чуеш,
ако обичаш.

***
Познавам човек,
който соли своя хляб
с моите сълзи.

***
Все още съм млад -
посягам към спомена,
а той се дърпа.

***
В една усмивка
крия лицето ти аз,
моя тревого.

***
Къде ли скита
твоят незнаен жених,
ябълко бяла.

***
Не за дървото,
не за гнездата - скърбя
аз за секача.

***
Винаги съм сам
зад още празния лист,
населен с хора.

***
Веднъж посадих
шепа омраза в пръстта.
Все още чакам.

***
Звънливи сълзи
рони в сребърен ручей
плаха пъстърва.

***
Не светлината,
мракът трябва да дойде,
за да се видиш.

***
Толкова тихо
небе - като пред буря
или след нея.

***
Птицо, да знаеш
как погрозняваш, мила,
когато пееш.

***
Пиян от тъга,
всяка дума разгръщам,
търся себе си.

***
Още в сърцето
сълзата срещна небе -
и пламна в синьо.

***
Минах през буря,
но през тебе не мога,
бедни човече.

***
Косачът спира
пред стихналата трева -
там пее щурче.

***
Защо звездата
помръква в теб, човече,
щом я достигнеш?

***
Ястреб и славей -
тъй засищаш глада си
за нежност, живот.

***
Сърце на поет -
паничка, препълнена
със звън на звезди.

***
Вместо камбана
щъркел отнася тази
камбанария.

***
Хълми край пътя -
на хълбок полегнали
самотни жени.

***
Погуби дърво,
за да издяла дръжка
на злата брадва.

***
Изкачиш ли връх,
по-висок ставаш не ти,
а той, човече.

***
Неуки пчели
в стара светеща лампа -
това сме ние.

***
Стадо преживни
в синя, безсмъртна трева,
а ти - под нея.

***
Брод ще намеря
и през реката Лета
с теб за да бъда.

***
За тази река
венчан е римски път
с халка от камък.

***
Отдавна са на път
мъртъвците ми скъпи,
а аз - край него.

***
За онзи бедняк,
тръгнал в зори след хляба,
снегът е черен.

***
Какво ще бъдеш
песен, прозвъннала в мен,
без тишината.

***
Не поучавай
сърцето, поезийо,
а го възпявай.

***
Сърце човешко.
В него е целия свят,
а е самотно.

***
От къртицата -
изгрев, а от пчелата
залез откраднах.

***
О, праг самотен!
Свиден, добър хоризонт,
газен от всички.

***
Семейна снимка.
Хартията старее,
споменът е млад.

***
Край пътя - жена.
Не искай нищо друго,
щом имаш това.

***
Докосва пътя
реката с трепетна длан
и го ласкае.

***
Умно магаре,
нахрани се с лаврите
на ревнал поет.

***
От самолета
виждаш повече нищо,
отколкото е.

***
Държат се здраво
часовете, иначе
ще се изгубят.

***
Луна в реката.
Лодкар небрежно гребе
сребро и злато.

***
В полето - поле
и връх на върха висок -
и пак съм си аз.

***
Само човекът,
който пада, летейки,
живее вечно.

***
Свободният роб
е много повече роб
от окования.

***
Край пътя крачи
едно самотно дърво
и търси хора.

***
Торба през рамо,
хлебец и сол в торбата
и връх в очите.