Катя Маринова

СПОМЕН ПОД ПРАГА

Домът, в който слънцето
си играе с варосаните стени
и прозорците;
с пердетата,
прегърнали всички видения
от миналото;
със стъпките, оставени зад вратата -
да си починат;
с усмивките,
закачени вместо картини
по ръждясали гвоздейчета;
с цветята -
откъснато щастие,
скрило косите си на дъното на вазите;
с молитвите за топло,
когато вятърът разсъблича гората;
с една малка лъжичка,
забравена на перваза
и с бавно изпития чай от чашите,
съхранили любов,
се заключи, когато
остарялата тема за дълга разходка
извън клетката -
нарисувана светлина в мрежа на паяк -
въздъхна
и се примири с небивалиците,
изтрили подметките си
по пътеките на невъзможните полети.
Ключът и сега е там -
под счупеното ребро на прага,
опитал се да лети.

ДЪЖДОВЕН НАТЮРМОРТ

Издраскано от погледа на лятото,
стъклото на прозореца
ще скрие слънцето
в прегръдката на дъждовете.
Врабец един ще се изкъпе
в червеното на залеза -
разцъфнало димитровче;
ще се обясни в любов
на облака, опушен във зелено;
ще отнесе със себе си
най-топлото очакване за скитащи листа
и сивичко ще заподскача
във дланите на приютилата го есен.
А вятърът, с въздишка блага,
ще посади тъгата
на разчупения облак,
ще я загърне - да забрави птицата
и ще търкулне мокро камъче
по покрива на тишината.
По бръснатите скули на дъжда
ще се погали вечер…

ЕСЕНТА ТЪГУВА

Една сантиментална луна
се обеси
на рамката на прозореца.
Боже, каква отдаденост!
Натежалите й от сладост петна,
бавно
превзеха харманите.
Толкова много любов!
Толкова много назобено зърно.
Пазви, залези,
синци във сняг -
земна попара от кълнове.
Щъркове, врекли се
в енигмата на гнездата си,
в цветното светят прегърнати.
Щърковото гнездо -
просеката към лятото,
към далечното земно напомняне
за събуждане над отвъдното,
с тънкия сребърен лъч се облече.
А
есента, в своя бисерен дъжд,
над стърнищата
като сън се изля
и прегърна с тъгата крилете му.

НАДНИЧА АВГУСТ

По тънко пладне
лятото се спуска
на паяка във старите обувки.
Две перушинки
в троскота се гушкат
и старият комин ги слуша, слуша…

Реката свети -
кожата на гущер,
изпил съня на обедното слънце.
По бреговете й -
роднини по съседство,
къпините едреят с топли устни.

Събира в шепа
орехът душата си.
Мравунякът е насмолен и кротък.
Пролайва куче -
плаши маранята -
заровено в прахта парченце восък.

Простряна, съхне
сянката на август,
нашарена от танца на светулки.
Денят облизва
кошерите бавно,
преди по равното да се търкулне…