Петър Горянски

Сред полудивите планини на степна Русия, където от всеки храст дебне разбойнишкото дуло на среброкования силяхлия пищов, а първородната сестра охотно се заменя с бързоногия породист кон, се разгъва дълбоката вътрешна драма на „Герой на нашето време”.

Лермонтов, един от класиците на руското художествено слово, покрай ненадминатите по изящество и сочност на багрите природни картини, е дал плът и кръв на няколко трайни художествени образи, които изпъкват особено релефно върху фона на първичния и суров полустепен живот. Максим Максимич, Печорин, Бела, княгиня Мери и Грушницки са няколкото герои от повестта, които движат нейното действие.

Докато в обрисовката на природните картини Лермонтов тръгва по линията на стигащото до екстаз романтично чувство, при даване характера на своите герои той се ръководи от дълбокия психологически анализ.

Крайно пестелив при портретирането на художествените си типове, писателят успява с няколко само щриха да даде поразително верни и дълбоко мотивирани образи на герои.

Разликата в тяхното обществено положение, както и разнородната социална среда, дават за всеки един от тях типичната отлика в психиката им.

Лермонтов с поразителна ловкост е събрал нишките на отделните моменти от книгата „Герой на нашето време”, като е постигнал оня драматически възел, който се явява като логически извод от съприкосновението на противоположните по дух и съзнание герои на повестта му.

Личността, която свързва отделните моменти от книгата „Герой на нашето време”, която се налага като централна фигура в действието, това е Печорин. Той е не само най-ярко обрисуваният характер в повестта, а е и един от най-завършените и пълнокръвни образи на герои в разноликото поетическо творчество на Лермонтов.

Загатнатата социална среда, от която изхожда Печорин, както и известни черти от характера му, дават основание да се мисли, че в него писателят е вложил и автобиографичен елемент. В случая това не ни интересува, въпреки че самият факт сам по себе си е много важен.

Печорин е представител на строго определена обществена категория люде от началото на 19-и век. Макар и да изхожда от средите на тогавашната руска аристокрация, от която той е наследил, наред с подчертания си индивидуализъм и едно ярко проявено антисоциално чувство, този „герой на нашето време” не е загубил душевното си равновесие.

Докато Грушницки в повече близък на увлечената в потока на лекото, водевилното тогавашна руска аристокрация, Печорин все пак е запазил чувството си на самокритика и контрол.

Макар и изплетен от противоречия, той е един крайно волеви характер, умеещ да балансира положителните с отрицателните си качества. Неговото развито до болезненост чувство за лична чест го прави горд в живота, а самотата е естествената атмосфера, която дава храна на неспокойния му дух.

Неслучайно Печорин свързва живота си с полудивата руска степ. Сложните спирали на една изпълнена с изненади действителност мамят неговата жадна за приключения душа, а непосредствената близост с дивата природа допада не своеобразната му философия.

Ние не бихме имали ясна представа за Печорин, тоя без всяка практическа стойност и значение за живота човек, ако го откъснем от рамките на епохата, през която е създаден.

Там той има своята сила и значение за руската действителност, чийто типичен изразител е, там се корени и голямата заслуга на Лермонтов, който с дълбоко проникновение е успял да моделира един траен и завършен художествен тип на герой.

в. „Литературен глас”, г. 12, бр. 454, 20.12.1939 г.