Ангел Дюлгеров

В драматичната свръхнаситеност на настоящето живителния полъх на хумора постепенно изчезва по социалните полета на съвременния ни живот. Може би защото началата, местата, смислите, от които тръгваме, са донякъде, а може би докрай, определящи онова, до което ще стигнем.

Думите ми не са само за сякаш заболелия от анорексия вестник „Стършел”, изживяващ може би последните си месеци, но и за десетките сатирични книги, които на своите представяния събират едва десетина-петнадесет читатели. За хартиените ежедневници е безсмислено да се споменава - те отдавна се освободиха от „нерентабилния” хумор.

Все в този смисъл контекстът на времето несломимо превърна хумора в недоволна и бъбрива консистенция от фетишизирани думи, вътрешни колебания, неизкрещяна ярост и недотам искрен бунт над ежедневното и бутафорното.

Последната дума ми напомня онзи виц за гаргата и лисицата, които вървели назад и чиято поанта се свързва пряко със заглавието на тези бележки - демокрацията и отговорността „горе” са едни, а „долу” - съвсем други. Правило, което от две десетилетия и половина се научихме да спазваме стриктно вече без да се замисляме.

Разбира се, в сферата на изкуството и културата наистина непрекъснато се случват чудеса и истинските творци на словото имат своите победи. Днешната медийно безбрежна публичност, надявам се, ще има възможността да отбележи един значим книгоиздателски факт - третата сатирична книга на Валентин Димитров „Сатирична терца. Миниатюри, афоризми и още нещо…”

Макар и да съм скептичен към вездесъщия рецептивен стереотип, който понякога откривам и у себе си, ще отбележа, че за да бъде хуморист, за автора не е само занимание, но и характер. В предговора Валентин Димитров малко наивно споделя предварително целите на написаното и предложеното в книгата - „… „терцата” е насочена срещу корупцията, престъпността и простотията - трите най-важни, както и срещу много други „карти”, които задушават днешната ни обществена „колода” (с. 4).

Подчертавам наивно, защото регулативният апетит на онази, все още анонимна група съзаклятници срещу справедливостта и общественото благо, която никой не назовава от страх да не бъде заподозрян, омеша в такива конфигурации днешната ситуация, че е почти невъзможно да отделим властта от понятия като „корупция”, „бандитизъм” и „простотията”, и обратното - йерархията на ценностите е радикално променена, което на практика я елиминира от обществения живот.

„Сатирична терца. Миниатюри, афоризми и още нещо…” съдържа три раздела - миниатюри, афоризми и речник, които макар и да се свързват тематично, са жанрово добре обособени и демонстрират прекрасна хумористична техника.

Валентин Димитров е подходил глобално към темите на съвременния живот, достигнал е до неговата „премислена идеологическа стратегия”, за да достигне във всеки един от жанровите фрагменти до особения „провинциален комплекс” на националното ни мислене, където чувствата ни никога не са притежавали „чувство за мярка”.

Достигайки до жанра на каламбура, авторът с вещина променя клиширани в комуникативната ни реч изрази до израз на метафори, които „казват” много повече и от най-натуралното описание:

Политиците са невъзпитани -
стоят с ръце в джобовете ни.

Или:

Нищо умно не могат да сътворят депутатите.
Решенията ги взема простото мнозинство!

„Преобърнати” са и някои конституирани народни поверия: „Под дрехите приемат, по ума изплащат”, „Уж работеше през куп за грош, а натрупа много пари!” Дали защото „дълго преливахме от пусто в празно”, твърди авторът, земята ни е такава пустиня, в която пътищата са „в ужасно състояние, с изключение на един - пътят към Ада”.

Събитията от обществен, социален и битов план в книгата много често не отговарят на определената структура на очакването, като се пародират дори такива драматични за съвременната ни ситуация обществени и икономически дилеми като дълг, жизнени потребности, знание:

Българите имаме високо чувство за дълг.
Страната ни потъна в дългове.

Използвахме всички възможности
да не живеем според потребностите.

И какво като знаем много! Те не си знаят парите!

Валентин Димитров използва аномалиите и събитията, които неусетно, но категорично преобръщат обществения ход на времето като обществен сценарий, за да поставя постоянно голямата тема, тази за саморазрушението ни като нация и държавен суверинитет.

Така целта на подобни начинания като „Сатирична терца. Миниатюри, афоризми и още нещо…” се оттласква от традиционното в случая пожелание да разшири тънкия слой на хората, съпричастни към ценностите на високия морал, включвайки в себе си опит да се разкъса тази изолация и самодостатъчност на безочливия материализъм, в който живеем.

Безкрайно е многообразието на явленията от алтернативната публичност, които „коментира” авторът. Остроумията обаче не му пречат да бъде крайно самокритичен към заспалата будна съвест, бдителността и отговорността на българина, който като че ли по народностен ген винаги е виждал успеха си в това, да познае „правилния край на тоягата”.

Бъдещият читател на Валентин Димитров ще има възможността да придобие сатиричен опит и от Речника в края на книгата, опит не толкова за битовите ни и социални болежки, колкото за „състоянието на нацията” във време, когато за да оцелее народът „бавно и полека” е превърнал аспирина в лекарство за консерви, бизнеса - в далавера, вещите втора ръка - в употребявани вече стоки за хората от трета ръка, и т.н и т.н.

Демокрацията на бита и обществото не ни остави големи шансове. Освен, разбира се, да се присмиваме над себе си и политиците, загубили безвъзвратно чувство¬то си за абсолютното - в морален, етичен и държавнически аспект. Трябва да мине известен период, с необходимата продължителност, казва Аристотел, през който да се зароди и развие общественото съзнание, за да се създаде традиция. Традиция обаче на какво - на безродството, омразата, завистта?

Книгата на Валентин Димитров може да ви подскаже някои от отговорите, но истината, цялата истина и само истината си знае всеки от нас.

Валентин Димитров. Сатирична терца. Миниатюри, афоризми и още нещо… Варна, 2015.