Борислав Гърдев

Прочетох с интерес новия сборник „Дълги улици” на Миролюб Влахов. Облъхна ме нещо знайно, добре написано и интересно поднесено.

Познати герои и проблеми. Провинцията във фокус, привидно приветлива и без крещящи проблеми, но населена от хора обременени, носещи своите тегоби и най - вече болката по несподелената, неполучилата се любов.

Хора, които заради мечтата си умират нелепо ( „Еленко тръгна след мечта”), жертват се за децата си ( „Вечер след смяна”, „Лодка от борова кора”) , не случват на партньори ( „Дълги улици”), но са готови щедро да покрият разходите им ( „Полет в „Плаза Холидей”) или дори да живеят в паралелни светове, преследващи мечтата си за второ висше образование и иновации в макроикономиката ( „Тайният аромат на лятото”)…
Разказите - всъщност това са умело конструирани новели - се четат на един дъх.

Сюжетите са привидно банални и едва ли не скучни, но се възприемат като откровение.

Така е при големите автори - Чехов, Роалд Дал, Джон Ъпдайк, Елин Пелин, Емилиян Станев - прелистваш страниците и се унасяш.

Откриваш зад безхитростно поднесения наратив ярки образи, чешити, аутсайдери и мечтатели, дори и такива, присъстващи само като силует и двигател на повествованието - Руслан от „Полет в „Плаза Холидей”, потъваш в техния свят и те ти стават близки и значими.

Няма неочаквани обрати, липсва екшън, но разказът те увлича.

В него има двойно дъно, спотаена тъга, скрити тайни и мечти, внушения и обобщения, изненадващи със своята оригиналност и зрялост при експонирането си.

Личи, че Влахов е извървял дълъг път към писателското майсторство и вече ми звучи като късния, класически изчистения и убедителен Константин Константинов.

Без да го копира или следва пряко.

И това е личен искрен комплимент.

Защото не всеки „разказвач на истории”, за какъвто скромно се представя авторът, може да поднесе ненатрапчиво и убедително своите творби с психологически уплътнени персонажи и пластично богатство на изказа. Да ни радва,тревожи и възвисява.

За пореден път съм раздвоен при възприемането на книга на Миролюб Влахов.

„Дълги улици” е зрял и премислен продукт, разкриващ възходящото развитие на създателя си, но същевременно знам, че томчето ще достигне до обидно малък брой читатели, а прозаикът заслужава - вече! - много по-широка и благодатна аудитория.

И още нещо - независимо че носи щемпъла на престижно издателство в сборника се откриват очебийни коректорски грешки - малки и не толкова определящи, но са като буца катран в каца с мед.

Дразнят, но това са неизбежните пропуски на растежа, от които никой не е застрахован.

Категорично те не могат да помрачат задоволството ми, че пред моите очи израства талантлив творец, на когото пожелавам дръзновение и нови успехи и в примамливия, но труден свят на новелата.

Миролюб Влахов, „Дълги улици”, разкази, 2015, изд. “Абагар”, ред. Владимир Шумелов