Дима Политова

Тръгвам на път и вземам със себе си неговите ” Световъртежи” - с автограф са.

„На Дима - със симпатия.
И защото харесвам поезията й”
Автора
01.06 2011 г.
Пловдив

В архива си намерих писмо, което съм изпратила, за да изразя впечатленията си.

Споделям го, за да си спомним за Митко, който преди шест месеца беше с нас.

“… словото ти е със стойността и многообразието на Звездоброеца, жестовете - виждам ги заедно със светлината на сините очи, а шепота дочувам чрез нежността, с която говориш за сина си, жена си и приятелите - за тях ти завиждам. “Безводната река” ме разтърси с размишленията на самотния човек, с усещането за досег до топлата земя и диханието и’, за обречеността около всеки от нас.

Когато написах „Котлето ” - есе и беше публикувано, синът ми се страхуваше да го прочете - не знам защо, той е прекрасен, но есето разглежда проблем / женен син - майка /, а ето и ти говориш за синовна хладина.

Богатството на думите в разказите, много от тях не съм чувала /навярно са от твоя край/, предават голямо очарование на описанията - птиците са красиви, пищно цветни и аз, четейки, се чувствам с пъстра душа.

Аз ще потърся станимашки мавруд заради тръпчивостта му и мерло, заради кадифето във вкуса му - четох нещо много специално - благодаря.

С уважение - Дима

09.06.2011 г.”