Франсиско де Кеведо

превод: Петър Велчев

Когато мрак очите ми затвори,
за да ме отведе при светлината,
душата ми - блажена и крилата -
предвечните прегради ще събори.

Но и оттатък земните простори
мечтата ми от огън ще се мята
сред ледените бездни на реката
и с безпощадния закон ще спори.

Сърцето ми, от Купидон пленено,
кръвта, в която още страст прелива,
и разумът, познал безброй пътеки -

ще надживеят тялото сломено.
Ще станат пепел, ала пепел жива.
Ще бъдат прах, но влюбен прах навеки.