Иван Милчев

***

Живееш във замък от слонова кост,
А нагло на думи си с нас. Сателити
Лепят твоя образ по чин и по пост.
Катериш се смело ти към висините.
А всъщност за всички неканен си гост.

Самотен си, знам, и щастлив ти не си:
Линееш от сделки и страсти себични,
Апатия ражда живота ти сит.
Въртиш се ти в кръг от амбиции лични,
А славата твоя на косъм виси…

1988