ВАСИЛ ЛЕВСКИ
По случай 56 години от смъртта му
Няма нито един образ от революционното минало на българския народ, който да се откроява така ярко, обкръжен с такова сияние като величествения образ на Васил Левски.
Един борец, за да стане народен герой, трябва да мине време, което да го очисти от всичко обикновено човешко, това, с което е приличал на другите хора, слабостите и грешките, свойствени на всеки човек.
За Левски това не бе нужно. В борбата си за освобождение поробените народи проявяват най-висшите си добродетели. Съчетание на всичките добродетели на българския народ, живо въплъщение на неговия борчески дух, бе Левски.
Неговата памет не е помрачена нито с една сянка, нито с едно подозрение дори. За неговото величие няма мерило - той е идеал. Хора като Левски ни вдъхват вяра в човека, в неговото призвание на земята, в неговия божествен произход.
Надарен физически и духом, Левски и днес е образец на революционер и народен вожд.
Неговата физическа сила е пословична, но той също е имал дълбок и проницателен ум, така, че никой от неговите съвременници не е познавал тогавашната българска действителност, никой не е могъл да прецени силите, да предвиди възможностите в започнатата борба по-вярно и с по-голяма прозорливост от него.
Красноречив апостол на една колкото велика, толкова и опасна идея, той е пробуждал бунтовническа тревога и в най-безчувствените, защото източникът на топлината на неговото красноречие е било едно сърце, в което е горял пламъкът на една велика любов и една чиста вяра.
Никой не е можел да устои срещу неотразимата сила на неговата искреност. При това той е умеел казаната дума да потвърди с дело. Иначе Левски не би могъл за едно кратко време да създаде повече от 70 комитета из Северна България и Тракия и, най-главното, да разубеди цял народ в това, в което сляпо е вярвал тоя робски народ повече от четири века, че един цар е на небето - Бог, един на земята - султанът и че турското царство е непобедимо, а турчинът - роден за вечен господар.
Три години преди неговата смърт българският народ бе едва ли не стадо от покорни роби, но ти години след бесилото при София - една голяма част от тия роби се улови за оръжието и се вдигна да се бори на живот и смърт. Без съмнение, българският народ, след като даде един Левски, щеше да се освободи сам, без ничия помощ. И щеше да бъде много по-добре, защото така той би се научил да цени свободата като най-висше земно благо.
По пътищата на Левски не е имало пречки, защото неговата воля е била по-силна от всичко. Той е кръстосал Северна България, Шопско и Тракия по всички посоки, за страх на господаря турчин и за радост на пробуждащата се рая. Той е проникнал чак до Щип, и ако не бе му попречила смъртта - сигурно би пребродил и цяла Македония. Но когато се ражда един Христос - ражда се и един Юда.
Тридесетгодишната революционна борба на Македония роди плеяда последователи на Васил Левски, които умираха и умират, вървейки неотклонно по неговия път към своята върховна цел. Неговото име и днес се произнася с благоговение.
в. „Македония”, г. 3, бр. 704, 16.02.1929 г.
