Марко Марков

хайку

***
Реше слънцето
гребенът на петела -
и аленее.

***
Къщи си нямат
плахите горди звезди,
затова светят.

***
Розо планинска,
сестро на любовта ми,
ти - проститутка?…

***
Двама влюбени,
а между тях - богатство.
Боже, пази ги!

***
- И ти ли зрееш? -
запита жълтият лист
небето звездно.

***
След водопада
поема капката дъх
и се усмихва.

***
В стъпка на птица
върху снега разплакан
изгря кокиче.

***
Кой ще поеме
дълга ми към теб, любов,
когато умра?

***
Когато вървиш,
всичко става далечно
и много близко.

***
Когато вървиш,
всичко те поздравява
и се сбогува.

***
Когато вървиш,
всичко те съпровожда,
най-вече смъртта.

***
Когато вървиш,
ти се отдалечаваш
и приближаваш.

***
Когато вървиш,
ти ли по пътя крачиш
или той в тебе.

***
Когато вървиш,
спри се и се запитай
дали си тръгнал.

***
Върви в себе си,
ала внимавай - може
да се отминеш.

***
Върви в себе си,
ала внимавай - може
да се загубиш.

***
Синя завивка,
сиво, твърдо възглаве,
черна постеля.

***
Лъчът пронизва
една сива прашинка
и тя сияе.

***
Какво сънува
жената, която спи
в моите мисли.

***
Фонтанът нощем -
обсипани със звезди
мраморни къдри.

***
Върху стрък трева -
слънчев лъч, мравка, щурче.
Една вселена.

***
Зелена трева
плахи корени пуща
в зелено сърце.

***
Плисък на ручей
в нощта - мракът се вдига
с рана в сърцето.

***
Вечно изкуство -
за да изгрее плода,
цветът умира.

***
От твоя огън
разпалва гномът лула,
малка светулко.

***
Щурчето звънко
превежда пак песента
на тази есен.

***
Реката пее
тъмно, глухо, дълбоко -
рибите слушат.

***
Разплакана свещ
и две тела край нея,
голи и светли.

***
Страшно си беден,
щом всичко в сърцето ти
е подредено.

***
Какво ни казваш,
съсирена кръв развял,
о, мак в полето.

***
Оръжието,
съхранено в музея,
стреля най-точно.

***
Служи ти всичко -
никой не ти е слуга,
алчен човеко.

***
Черна чернее
ярката златна луна,
паднала в тебе.

***
Трите къщурки,
свити под гордия връх,
ще го превземат.

***
Своята сянка
подарих на дървото -
и то проходи.

***
Житото смляха,
а с него - и зрънце мак.
Горчив е хлябът.

***
Често се случва:
живее красив живот,
лишен от смисъл.

***
Човекът има
власт над земи и хора,
над себе си - не.

***
Между две дати -
едно невзрачно тире.
Това е всичко.

***
Извор край пътя.
Плаче и чака някой
да го дочуе.

***
Надгробен камък,
ти и приживе беше
за живите праг.

***
Във всеки има
поне една шепа пръст,
а в нея - корен.

***
Горкото дърво -
люлка, огън, тояжка,
накрая ковчег.

***
В мене умира
смъртта на една песен -
и аз възкръсвам.

***
Грешиш, приятел! -
казах на слънчогледа,
вторачен в мене.

***
Пръстта е тиха,
горда, безпомощна, властна,
защото ражда.

***
Мъгливо светят
сълзите на сърната,
съзряла дуло.

***
О, тази стълба
със стъпала, които
водят в земята.

***
Всичко, което
в мене работи, пее.
Най-вече смъртта.

***
Защо селякът
с нищо не се сбогува,
преди да умре?…

***
- Ти си същият! -
каза ми пътят познат
и аз заплаках.

***
Толкова тиха,
толкова плаха жена,
а ме владее.

***
Прагът изтъркан -
най-щастлив е той в къщи
и най-нещастен.

***
До днес не разбрах
плач ли, смях ли люлее
трепетликата.

***
Най-чер е мракът
в загадъчните очи
на астролога.

***
Умира човек -
и започва отново
звездоброецът.

***
Може да каже
толкова много пръстта,
но премълчава.

***
Прекрасна участ -
той трябваше да умре,
за да живее.

***
Убих край пътя
змия - и сега пълзи
в мен пътят даже.

***
Не ме ласкайте,
все още не знам защо
и как ще умра.