НЯКОГА
НЯКОГА
Търсеха истината.
Изправиха ме до стената,
заковаха ме върху нея
и ме попитаха.
Изредих всички истини,
но всички се оказаха за ТЯХ лъжа.
Тогава ме убиха
и ме попитаха отново,
но аз мълчах.
След малко ми казаха:
свободен си!
Оттогава ходя по земята
и търся ТЯХНАТА истина.
Но мъртвите ме гледат учудено
и мълчат.
1963 г.
УБИЙСТВО БЕЗ СМЪРТ
Какво направихте със моите мечти?
Защо ги убихте?
Те бяха толкова добри…
Убити ги докарахте,
завити в одеяло,
надупчено от вашите куршуми.
Как да се върна сега у дома
без себе си?
1967 г.
ЕМИГРАНТИ
През време на добрата демокрация
добихме правото да се завърнем мъртви
в родината си
и там, където всеки е роден,
да бъде от оплаквачките погребан
и с родната земя покрит.
Но внезапно
и непозволено
пристигна нощем диктатурата
и мъртвите останаха отново без родина.
1961 г.
СЛЕД ПРОГЛЕЖДАНЕТО
Как ще прекараме останалите нощи
така будни,
без светлина,
без капка сън,
толкова уморени?
Как ще прекараме останалите нощи,
след като дните ни научиха
да виждаме много?
Как ще живеем останалите нощи
с толкова големи очи,
с толкова мечти и надежди,
с толкова бъдеще във сърцата?
Как ще живеем останалите нощи
с толкова светлина във очите?
1973 г.
СЛЕД БИТКАТА
На хоризонта сутринта
не се виждаше нищо опасно.
Нямаше нито окопи,
нито щикове,
нито знамена.
Само зората пъхаше усмивката си
между небето и земята
и вятърът отнасяше към висините
парцалите на нашите мечти,
които снощи
там
попаднаха
в засада.
1967 г.
ГЕРОИТЕ СЕ ПРОМЕНИХА
Когато влязохме във битката,
никой не се надяваше,
че ще остане жив.
Тръгнахме без надежди
и илюзии,
защото искахме да победим.
Но после,
когато останахме живи,
се уплашихме.
След възкресението не можехме
отново да умрем.
1967 г.
