ВЪВ ТОПЛАТА МИ ГРЪД СЕ ТОПЛИШ…

Йордан Атанасов

***

Във топлата ми гръд се топлиш…
Трепериш в спомена - едно врабче…
Там баба ти тревожна обикаля нощем,
дано, дано като преди не ни съзре…

Как може всичко тъй да се повтори
след седем дълги зими и лета:
в усмивки, в стонове и форми
отново идва любовта.

Отново пак сме истински и същи
добри и палави деца.
Луната зряла щедро ни поръсва
със меки сребърни цветя…

Тече ли времето обратно…
Невинно в своята игра,
то иска да ни нарани стократно
за вярата ни в чудеса…


***

Бяга от тебе голямата първа любов.
Сякаш прокажен си -
няма какво да ти каже.
Ти ще притвориш очи,
за да скриеш сълза под клепачите.

Тя ще върви все нататък -
към свободата си,
додето отлитне,
или се разтвори в далечината.
Малко пера и болка - в душата ти.