Георги Н. Николов

„77 любовни писма до поискване” е нарекла Петя Цолова новата си стихосбирка, дело на издателство „Българска книжица”, С., 2014 г. В увода към нея авторката отбелязва: „Познавам и сладостта, и горчилката на творчеството, познавам на живота жилото и меда. И мисля, че знам защо римляните са казали: „Amor omnia”. Тази максима може да има преводи с нюанси, но аз приемам превода „Любовта е всичко”, прибавяйки си наум „в този живот”… Да, копнежът към интимната споделеност, към вникване в нейния примамлив свят под дъгата на многоцветни чувства, пронизва цялото творчество на Петя. Още в първия й поетичен сборник - „Земя през юли”. Роден преди повече от четири десетилетия в библиотека „Смяна” и благословен с топли думи от Елисавета Багряна. Там младата поетеса споделя: “А съм родена на света жена…”, уточнявайки какъв смисъл влага в изповедността на своето послание:

Във очи приютили света необятен и искрен,
чакат девойките оня поглед единствен
посред хиляди погледи,
търсещи тях.                                  „Старото женско изкуство”

Тази подкана към взаимност е осъдена на непреходност. Тя съпровожда хората от зората на съществуването им и никога не ще отмре. Водени са спорове кой доминира в магията на взаимното привличане - мъжът, „силният” пол, или привидно крехката безпомощност на жената. Но отдавна е ясно, че всъщност тя е център на интимната вселена. Начало на забързания житейски кръговрат. Тих пристан в сивата динамика на поредния ден. Нежна весталка, разярена тигрица. Или войнствена амазонка, увличаща в стихията си консервативното мъжко его. Но никога безличен контур в сянката на своя спътник.
С новата си книга Цолова възражда една позабравена тема - за „мъжката” и „женската” поезия. За общото между двете условни понятия, за световъзприемането и за творческия път към читателската публика. Защото и силата, и слабостта, с които приемаме предизвикателствата на съдбата, са условни. Прилични на две тълкувания за една и съща истина, разглеждана в различни плоскости на общата човешката битност. Безброй писмена на автори от древността и до наши дни са посветени на любовта. На чувствената й възвишеност и власт върху съзнанието на цели поколения. Които с радост й се отдават.
Вкусвайки жадни глътки от бокала на сладостната й горчивина чрез изповядваната за епохата нравствена естетика. И днес още не всички химни за интимната омая са изпети. Не ще заглъхнат и все ще се възраждат, докато свят светува. Защото човекът, творец или не, е неповторима индивидуалност. Възприемаща любовната магия - страстен, сластен и прекрасен Божи дар - чрез сетивата на личното си „аз”. Това, което обединява всички ни в забързания ход на времето, е енигматиката й в калейдоскопа от копнежи, преживявания и спомени.
Ще ги оприличим на светлина от ярък фар, разпръскваща мрака на делничното битие. Правеща ни по-добри и по-съвършени. В кулата му всеки от нас вгражда интимната си същност, която спомените не могат и не искат да изтрият. Това е сторила и Петя с любовните си писма до поискване - пареща жарава от чувства, адресирани към читателите от различни възрасти. Можем да наречем писмата „непомръкващи скрижали”. Съхранили в същността си кода за разгадаване на дълбоката интимност, чрез магията на която човечеството следва своя вечен житейски кръговрат. В отмрели векове тази магия е раждала войни.
Заменени в наше време със съюз между мъжа и жената. С неговата дълбочина, трайност и морален кодекс, пазещ мистиката на първата целувка. На протегнатите един към друг трепетни длани и на взаимната проверка това ли е човекът, за когото бихме направили всичко… На първородния грях, без който планетата Земя би била отчайващо пуста. Както споделя сама Петя Цолова,

НА БОЙНОТО ПОЛЕ НА ЛЮБОВТА
пощада няма.
В рискованите му владения ний встъпваме сами:
от себе си по-силни и красиви.
От себе си по-крехки и добри.

Жената-героиня в любовните писма на Цолова е сложна, противоречива личност. Тя носи в същността си степната волност на стари времена. И едновременно е самостоятелна, независима, равнозначна в градацията на съвременното общество. Еманципирана и целеустремена. Достатъчно силна, за да подмине в коловоза на живота човека, неоправдал очакванията й. И пак така достатъчно мъдра, за да му прости. Да го приласкае и прероди в мъжа, какъвто тя желае да бъде.

В нейния поглед светят с еднаква сила целомъдрие и езическа „праведност”. Любопитството на дете, застанало пред прага на големия свят и на богинята на любовта, пред чиито нозе неизброими люде полагат своите дарове на благодарност. Неин храм е именно любовта, съграден в цветни, мъдри поетични видения. Изваяни с умелото перо на Петя по страниците на „77 любовни писма до поискване”:

ПОЧАКАЙ ДА ЗАГЛЪХНЕ ЛУДИЯТ ГАЛОП В КРЪВТА МИ
и промуши ръката си под моята глава.
Как сладък е сънят на мъжко рамо,
ще видиш ти, докато аз на твойто спя.

Не бих казал, че творбите се четат на един дъх. Защото всяко стихотворение е живителен оазис по пътя към любовното просветление. Повод за размисъл, самопреценка и осъзнат стремеж взаимността да съществува винаги. Убеден съм, че това иска да ни внуши и Петя Цолова в дълбоката интимност на новата си книга. Която определено е като търсена женска ласка в обществения хаос, на който сме свидетели днес. Именно днес българската литература е, за жалост, негативно оцветена с присъствието на неясни и за самите себе си псевдмодернисти. С „новатори”, загърбващи в името на уж европейски ценности непреходни теми на обществото.

Сред тях са мирът, градивният труд, детската усмивка и разбира се - любовта. За нейната красота пее Петя Цолова и 77-те любовни писма до поискване се сливат в многозвучна ода за смисъла на човешкия живот. В отговор на всевечния въпрос защо сме на планетата Земя и какво обагря присъствието ни по четирите й посоки ден след ден, година след година. Нали по силата на прекрасната й власт се сменят поколения, звучи сватбения химн и камбанен звън разлюлява въздуха? Нали ако не сме разбрали искреността на повелите, които ни отправя, съжаляваме до последния си миг? И нали в океана на интимното човек се преобразява? Става по-добър и се доближава до своя първообраз, изваян в библейски времена по образ и подобие Божие.

Много и все значими са посланията на Петя Цолова в новата й книга, наситена с проверени житейски истини, споделени и несподелени копнежи и очаквания и послания за култ към любовта. С размисли за добро и зло, за стойностно и маловажно в нежната мелодика на същността й. За човека до теб - силен и слаб, достоен, вероломен, ярък или безцветен. Но вплел съдбата си в твоята с надежда за взаимност. Много са темите в поредната стихсбирка на Петя, но интимната лирика не може да се преразказва. Тя може да се чувства, да поражда съпричастност и доверие в своя създател. Именно това е успяла да постигне авторката и книгата е цветно надграждане в несъмненото й дарование…