АПОСТОЛЪТ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
Приказно красивата романтична епоха на македонското освободително движение бе отредила македонската твърдина Кукуш, излъчила из своите стрехи цял низ чутовни борци по възраждането и революционни бранници, да откърми и първоапостолът Гоце Делчев, който през време на своя живот даде най-реален израз на всенародния устрем към свобода и благоденствие.
Застанал в първата редица на челния отряд на съпротивителната сила на пристъпващите към смъртта бранници, Гоце бе непоколебимо горд дух на Македония и пътеводната звезда на робите край Вардар, защото приживе бе вече легенда всред революционизираните градове и села.
Епохата кърмачка преведе Гоце през солунската гимназия, военното училище в София, Щип и Ново село, където като учител големият син на Македония влезе в близки връзки с теоретика на ВМОРО Даме Груев.
Било като търговец, пътник, селянин или свещеник, било преоблечен като пътник, или пък като водач на чета или организатор, пътуващ с някоя чета, апостолът обикаля цяла десетилетие накацалите по високите чукари на най-страшните планински усои селски колиби. Сред вихъра на развихрилата се борба за живот и смърт, Гоце се изравни с Левски, Ботев и Караджата.
Пред другари и селяни Гоце бе изпълнен със смирение и доброта, но в работа - смел и неотстъпчив. Неговият благ поглед, преизпълнен с простодушност и много човечност, предразполагаше и най-закоравелия нехранимайко-харамия да се смири и тръгне по стъпките на апостола за всеотдайно служене на народа. Неговото име приживе бе обкичено с лавров венец, то се носеше сред поробените с благоговение и всички вярваха в благата му реч. „ - Гоце каза…” - свършен факт.
Той обичаше и търсеше само хората на делото, на саможертвата; не се страхуваше, че може да бъде изместен, защото не беше никак славолюбив. Напротив, Гоце създаде и лансира редица революционни деятели, между които като разгорещени факли пламтят имената на Михаил Апостолов Попето, Сандански, Чернопеев, П. К. Яворов, Хаджидимов, Кръстю Асенов, Гошаков и др.
Когато Михаил Попето организира първите четнишки кадри за водене на една системна четнишка герила във всеки революционен район, тоя простодушен и хрисим подофицер от с. Диканя, Радомирско, изведнъж израсна в очите на Гоце и стана негов любимец. Тия двама апостоли се бяха разбрали без думи, без спорове, само със своя благ братски поглед.
Прибързаното Илинденско въстание съкруши Гоце, защото още не беше изградена съпротивителната сила на робите.
Със своята човечност, великодушие и саможертва, първоапостолът на македонската революция е легенда не само за младите поколения, но е и легенда за своите случайно останали живи другари - бранници и македонски селяни.
в. „Литературен глас”, бр. 398, 08.06.1938 г.
