НАСТОЯЩЕ
НАСТОЯЩЕ
Брутално време, глухо и жестоко…
Ръмжи насреща ни, свирепо вие…
А мислех си, че някой ще ме чуе,
ако извикам ясно и високо…
Гласът ми в остри канари се блъска
и връща се при мене слаб и грохнал.
Пълзи животът - лепкав, муден охлюв…
А имахме мечти красиви, дръзки…
Къде остана времето, което
на всички обещаваше надежда?
Сега отчаяно назад поглеждам.
Мираж били са - думи, силуети…
Оплетени сме в кукувича прежда
и всички сме със себе си заети…
ЗАБЛУДА
Оставил в мрака вчерашната маска,
сега излъчваш друга светлина.
Каква е тази мощ, която тласка
душата ти - от благост към злина?!
Веднъж те виждам доверчив и ласкав,
готов и залъка си да дадеш…
А следващия път със нокти драскаш -
и можеш жив човек да одереш…
Под всяка маска… друга се показва…
Подменяш ги със жест, обидно лек.
И, скрил лицето си, се заблуждаваш,
че ставаш интересен, нов човек…
Но аз отдавна вече те познавам
и затова съм винаги нащрек.
ВЛАСТ
Сега си на върха… и можеш
в ръцете си да ни държиш.
В очите ти проблясва ножът -
за истини… и за лъжи…
Дошла от хиляди посоки,
под тебе завистта ръмжи…
Не спреш ли нейната жестокост,
ще те разкъса още жив.
Когато стъпиш на високо,
спомни си на кого тежиш!
ДЕНЯТ НА СВЕЧЕРЯВАНЕ
Къде са нощите с прохладен въздух
и утрините селски с цвят зелен,
когато времето минава бързо
и с радост се очаква всеки ден?!
Играехме с парцалената топка,
забравяхме, че трябва да четем…
А вечер ни припомняха урока -
неуки ли сме… патки ще пасем!
Защо сега, в средата на ноември,
се връщам в запустелия ни двор,
където щастието ни намери?!
Спокойно е наоколо… Зад хълма
угасва бавно слънчевият взор…
А аз стоя от времето погълнат.
