Андрей Германов

ДЕВЕТНАДЕСЕТИ АВГУСТ

Още е август, още е лято,
още полето от зной тежи,
но над земята щърково ято
като тревожна мисъл кръжи -
преображение: жлътва се ридът
с меката пепел по черния път,
облаци, още несмели, идат…
Преображение. Почва дъждът.

Пак ще е август, пак ще е лято
и пак полята от зной ще тежат,
но тия облаци и това ято
като предчувствие в нас ще кръжат.

***
Обичам кратките стихотворения.
Сред дългите, строени на парад
като многоетажни построения
във каменен, на плесен лъхащ град -
те са пролуки сини, откъдето
се плисва бистра, ясна чистота
и стрелната безгрижно във небето
полита като птица мисълта!

***
Тая малка драма ме покъртва:
клонката все още шумоли,
клонката не знае, че е мъртва -
не усеща тя, не я боли.
Тя не знае - здрав и непокорен,
все така е жив върхът висок,
тя не знае - няма вече корен,
тя не знае - няма вече сок,
няма ветрове и семе няма,
няма бъдни клонки и листа…
Спирам се над мъничката драма.
Мисля за големите неща.

СЛЕДОБЕД В СТАРИЯ ПЛОВДИВ

Долу зной, прахоляк, ситен морз на копита,
гмеж и говор, и стъпки, и глъчка отвред.
А тук всяка пчела знае своята пита,
в нея вярва и в нея носи сбрания мед.

Лъх прохладен. Гранит. И Хем зад гърба ми.
Малък остров старинен, незалян от града.
Сладъх дъх на мушкато и на калдъръми,
           от които гълъби пият вода.

МАЙСТОР ПАСКАЛ

Грохнал, дрипав, той седи и чука.
- Хей, Паскал-уста, добра сполука!
Можеш ли да изковеш талига?
- Сторвам я, че пушек ще се вдига.
- Ами трактор можеш ли направи?
- Мога, ама ще ме позабави.
- А машина шевна? - Той се стресна,
по врата, замислен, се почеса,
попресметна нещо, после зина:
- Всичко мога да направя, сине,
само нямам тъничка бургия -
дупка на иглата да пробия!

***
Ти искаш да напиша посвещение ?
Вземи го. Листът ще го съхрани.
Ще го намериш някога. С вълнение
ще тръгнеш ти през миналите дни
и по чертите ти, така прекрасни
във късната си, зряла красота,
ще мине лъч от тая утрин ясна,
от тоя първи ден на пролетта
със дъх на мит паваж, със глъч на хора,
с предчувствие за близко тържество
и с дюлевата пъпка под прозореца -
отдавна вече станала дърво…

***
Тая пролет излъга дърветата
и в студения мартенски мрак
остър вятър развя цветовете им
         като преспи от сняг.
А когато през май с настървение
почна късния пролетен сняг -
сякаш пълен с тревожно цъфтение
         беше топлия мрак
и дърветата скръбни приличаха
толкоз странно и явно на нас -
с подранилото наше обичане
         и със късната страст…

***
Прохладен вятър лъха от Балкана.
Враждебен тази нощ ще падне мракът.
Жарта догаря. Вдигнат е бивакът.
Палатката грижливо е прибрана.

Прохладен вятър. Отлетяват птици,
тъй както наште дни тук отлетяха…
Не бяха много, но щастливи бяха…
О, мъртъв лист във твоите зеници.

Прохладен вятър. Есента това е.
Полека дъжд в гората ще се стича…
И никой никога не ще узнае,
че ние с тебе тук сме се обичали.

***
Пак се спуска тиха вечер,
светъл вятър тича.
Ти не ме обичаш вече,
ти не обичаш…
Ти от мен не се отрече,
ти не се отричаш,
но не ме обичаш вече,
но не ме обичаш…
И какво, че иде вечер
и че вятър тича -
ти не ме обичаш вече,
ти не ме обичаш…

МОМИЧЕТА НА СЕЛСКА ВЕЧЕРИНКА

О, с почит те ме гледат, ала без
оная обич,оня интерес -
разбират те, че вече нямам път
към техните души, очи и гръд,
че съм целувал аз жени изкусни,
опитвали меда на много устни,
и аз сред тях съм и съм тука уж,
а пак съм сам и пак -
                       безкрайно чужд…

***
Настъпва чудото, мигът -
жените стават всеотдайни,
готови с нас да споделят
най-съкровените си тайни!
Ала за тоя звезден миг
сме слепи ние: той умира,
той отзвучава като вик
и вечно
късно се разбира.

***
Забравям за жени,
във мене
влюбени,
забравям
за обичани
със страст…
Забравям
за изгубен
ден и час -
боли ме
за приятели
изгубени.

А винаги
от тях
съм страдал
аз.

***
                           На Аля

Ти си смисълът на мойте дни -
трябвам ти тъй, както тетивата
не да трепка или да звъни
е необходима на стрелата.
И когато своето прослужа
аз във помисли и във дела,
няма вече да ти бъда нужен:
ти ще имаш собствена стрела.

Ти сама ще бъдеш тетива.

***
Във гората под листи зелени
блика извор със струи студени,
тича ручей по стръмния склон:
- Ако искаш да пиеш от мене,
първо трябва да свиеш колене,
доземи да ми сториш поклон.

СТРАДАНИЕ

Страданието е опасно нещо.
Страданието ражда гневна мисъл.
А мисълта към дело призовава.
            Тежко ви,
         причиняващи
           страдание.

***
Наивността ни времето прощава.
И тайните ни обичи прощава.
И полетите глупави прощава,
насочени към празни висоти,
и грешките, и лошата ни слава!
Щом честно се приема или дава -
за всичко щедро времето прощава.

Двуличието ни не ще прости.

ДИАЛЕКТИКА НА ПРЪСТИТЕ

Съкрушително единство на петима.
Четирима винаги единни.
Четирима винаги праволинейни
и един -
опълчен срещу тях.

Четирима страшно силни!
И безсилни!
Те не могат хвана нож,
нито дръжка на тесла,
ако петият
не е против!

***
Свое време има всяко нещо -
има време буйно да горим,
има време да кипим горещо,
има време и да прекипим,
но блазе на оня, който може
зрял да бъде, докато е млад,
и да бъде млад, когато сложи
върху него времето печат.