Димитър Талев

Общият подем на целокупния български народ през време на възраждането ни не можеше да спре след успехите, с които се увенча народната ни борба срещу гръцката Патриаршия.

Борческият устрем на пробудилия се за нов живот народ естествено бе насочен и към постигането и на друг един копнеж, спотайван с векове в дълбините на народната душа, именно - освобождение от турско робство, което трябваше по-рано или по-късно да настъпи със силата на една историческа необходимост.

Революционното брожение, което все по-здраво обхвана българските земи, и особено Априлското въстание 1876 г. - бяха сигурните предвестници на великото събитие, което идеше с бързи стъпки.

Силата на руското оръжие даде решителен тласък и очакваният ден скоро дойде.

Жертвите, които българския народ даде преди това, не останаха напразни. С пролятата при Батак, Перущица и Панагюрище кръв, с безстрашните подвизи на героите, що загинаха при Шипка и Стара Загора - България изкупи своето освобождение.

Делото в Сан Стефано през 1878 година подготвяше за българската нация едно щастливо бъдеще, което миролюбивият българин, ценейки чуждата свобода, както и своята - нямаше с нищо да помрачи.

Обаче европейската дипломация с една сурова жестокост и лишена от всякаква предвидливост, в името на егоистични и лошо разбрани интереси, разруши това дело.

Живото българско тяло биде безмилостно разпокъсано на части и така бе извършено едно страшно престъпление, което впоследствие предизвика проливането на реки от скъпа човешка кръв, а и сега още се изкупва с непосилните страдания на цели народи.

Годината 1878-а бе съдбоносна в много отношения. Пред българската нация, разпокъсана вече, се разкриха нови бъднини - не такива, към каквито се стремеше преди това целокупното българско племе.

България доби пълна политическа свобода, но нашата родина Македония, където болшинството от населението е също така българско, както и в пределите на България - остана пак под турско робство. И това тъй важно обстоятелство именно роди разликата в политическата съдба, под знака на която трябваше да заживеят двете братски страни.

Духовно все така единни, кръвно сродни, България и Македония трябваше да тръгнат по различни политически пътища. Добре разбрана, тая несъмнена истина ще насочи в правилна посока усилията на тия, които се борят или помагат в борбата за освобождението на Македония. Така ще бъдат избегнати и грешките, волно или неволно сторени в миналото.

Радостта на братята ни от България, по случай петдесетгодишнината от нейното освобождение, е и наша радост, която блика направо от сърцата ни. Ние, македонските българи, щедро сме се ползували от даровете на тяхната свобода, а и днес също тъй се ползуваме.

Синовете на свободна България не забравиха нито за миг страданията на своите поробени братя, и тяхното искрено съчувствие е доказано с кръвта на многобройни жертви, към които ние храним свети чувства на вечна признателност.

Македония възторжено приветствува своята родна сестра свободна България!

в. „Македония”, г. 3, бр. 777, 14.05.1929 г.