Хари Хараламбиев

Докато обмислях встъпителните думи за изкуството на Никола Манев, съзнанието ми бе пронизано от онези проникновени слова, които знаменитият Петър Увалиев беше казал за британския живописец Търнър:

„Той е на шеметни висоти. Той е случаят, когото погледът побеждава понятието, очите - нарисуваното. Зениците гледат и - виждат величие. Думите не могат да догонят Търнър.”

Казаното от интелектуалеца Увалиев приляга и на нашия Никола Манев, защото е гражданин на света, защото изкуството му е подкупващо и предел, но искрено. Той държи сметка за морала на живописта. И тя обсебва зрителя.

Манев е верен на себе си, на своя живописен натюрел. Знаейки, че талантът е независимост, чрез изкуството си той ни напомня, че всичко, което е в центъра на паметта на художника, ще изглежда непоклатимо и винаги близко.

За Манев - този аристократ на духа, а заедно с него и на живописта, сякаш всичко е казано. Припомнете си написаното от д-р Панайот Ляков за него и ще се уверите в думите ми.

Ала въпреки това Никола Манев неотменно ни внушава, че неговото изкуство е едно богатство, надхвърлящо нашите представи за таланта му, достигащ върховна художествена сила.

И като всеки голям творец той е създал една нова вселена - тази на истинската живопис. Манев е творец, който обича да се разхожда в компанията на своите блянове. В забележителните си платна той е оставил всяка фибра от тялото и сърцето си. Той е рисувал с всеотдайност, свобода и вяра. И най-вече с мисъл за родния му Пазарджик.

Неговите теми са жизнени и затова те няма да потънат в забвение. В тях е втъкано майсторство, разум и точността не предизвиква възражения.

В платната на художника доминират алегоричните композиции, чрез които той ни напомня, че изкуството стои над всекидневното ни битие. Манев създава творби, изразяващи широка гама от емоции. В неговото изкуство има радост - изпитва я зрителят, докато го съзерцава. Това е живопис, която идва от другаде. Цветовете от платната носят в себе си своя блясък и трудно се побират в рамките на изображението.

Манев е поданик на колорита. Той е успял майсторски да скрепи меките хармонии и ярките багри. Затова достига до един добре построен в благородни тонове колорит.

За него в пълна мяра е съотносимо стихотворението „Рисунка” на знаковия поет на Гърция Кавафис:

„Внимавам в работата си и я обичам.
Но бавността в писането ме отчайва днес.
Отново почвам в изкуството от неговото робство.”

Стихотворението е публикувано в далечната 1915-а. Мисля, че ако поетът и художникът бяха съвременници и Кавафис беше се докоснал до сътвореното от Манев, написаното щеше да бъде посветено на художника.