Божидар Божилов

              …. и ще тръгна тогава към вечната
              моя зима с възторжена химна.
                                            Е. Багряна

Багряна цял следобед ми разказва
на хората си близки за минутите последни.
И няма в тези смърти нито боли, нито язви,
а есенни следобеди и мигове победни.

Говори тихо и спокойно за смъртта
като че беше Пития. Пророчица прастара.
Живот и Смърт са с равнозначна красота,
еднакви са на времето върху кантара.

Тя наближава вече сто години,
връз нея пада сянка на Отвъд.
Готова е и утре да замине,
защото знае тя какво е смърт.

Това е сетния следобед на баща й,
на майка й последната сълза.
Разказва тя, а сякаш че вещае
на древните Пророчици с гласа.

Смутен я гледам, сякаш гледам вир,
сред който се оглежда небосвода.
В сърцето ми настава оня мир
на вечната и весела Природа,

която побеждава и смъртта,
тъй както побеждава и живота…
Багряна я обгражда вечерта,
къс от небето падна връз стъклото

на близкия прозорец. Там пламтят
цветята, от ръката й садени.
Аз си излизам. Вече няма смърт
за мислите й, тихо споделени,

тъй както няма смърт за всеки стих,
написан от ръката й грижливо…
Гласът й беше като полъх тих.
Говореше за него всичко живо.

1989