Георги Аламуров

„С нашенци по света”, втора книга от автобиографична трилогия „Огледало за обратно гледане”, авторско издание, рецензенти Борислав Дряновски и Йонко Йонков, с подзаглавие: „Опит за народопсихологически портрет на българския търговски моряк през 60-те и 70-те години на ХХ век”.

* * *
На 5 юни 2015 година в Клуба на запасните офицери и сержанти от запаса, на ул. „Ген. Столетов” № 3, във Варна се състоя премиерата на новата книга на Панчо Недев. Скромното тържество беше организирано от Българския антифашистки съюз - Варна. Присъстваха приятели, познати и колеги на автора, почитатели на морската тема - бивши капитани, механици и моряци. В обсъждането на книгата взеха активно участие десетина души, които изразиха единодушието си, че новата книга на варненския писател Панчо Недев може да бъде реален принос в нашата маринистика и народопсихология. Георги Аламуров, изявен общественик и литератор, представи книгата. Поместваме част от неговото слово на премиерата.

***
Уважаеми гости, творци и почитатели на морската тема!
Предмет на нашето внимание днес ще бъде последната творба на Панчо Недев, „С нашенци по света” - четвърта му поредна книга на морска тематика след „Сияние над морето”, документална, за моряшките стачки и вълнения по време на войната, романа „Капитаните не умират” и повестта „Овъртайм”.
Позволявам си да кажа няколко встъпителни думи за книгата не като литературен критик, а като литератор, общественик и читател. Иска ми се да маркирам само основните, според мен, достойнства на книгата като отправка и покана за конструктивен диалог, за да бъдем полезни на автора, тъй като той има намерение да подготви следващо издание като се съобрази с всички полезни забележки и предложения.
* На първо място поставям нестандартния подход на автора към моряшката тема. Това е не, позната и скучна, описателна журналистика, къде какво е видял, а дълбок, аналитичен поглед към моряшкия живот на палубата, към неговото ежедневие и неговите проблеми. По този начин отделните случки, спомени, очеркови скици, оформят обобщения образ на нашия търговски моряк в онова историческо време.
* Тази книга, по замисъл и съдържание, е наистина едно успешно народопсихологическо изследване върху духовния образ на търговския моряк през 60-те и 70-те години на ХХ век, както е отбелязано и в подзаглавието. Може да бъде реален принос в маринистиката и нашата народопсихология. Казвам това като се доверявам на автора, който споделя, че е преровил цялата известна народопсихология от Иван Хаджийски, Симеон Радев и Тодор Панов до Марко Семов и Николай Генчев и др. и не е открил нито страница, посветена на образа на търговския ни моряк, макар че Параходството има вече над 100 годишна история.
* Интересът на читателя към книгата се провокира и от самото съдържание на изложението. Наименованието на отделните раздели носят достатъчна информация: „Моряшката романтика”, „Морякът като личност, интелект и духовност”, „Моряшкото семейство”, „Морякът в мрежите на хитростта, дяволъка и байганьовщината”, „Морякът в своите многолицеви образи”, „Морякът и властите над него”, „Отношението на моряка към секса”.
* Свободата на словото е дало възможност на автора да коментира и разсъждава по доста теми „табу” в онова време, осмислени от днешна гледна точка. В този смисъл не са спестени и отрицателните черти и прояви на моряка, редом с неговото пословично трудолюбие, любознание, патриотизъм и ред други достойнства.
* Не на последно място могат да се кажат добри думи за езиковото майсторство на автора, който пресъздава случки, събития и спомени леко и увлекателно, с голяма доза чувство за хумор, за да стигне до поуката, до обобщението, до философията. В този смисъл, ако случката като такава се извади от контекста на основната тема, от идеята на автора да освети портрета на моряка от всички страни, тогава той може да бъде обвинен в какви ли не грехове!
Освен горепосочените акценти, около които може да се разсъждава и спори, искам да споделя и още няколко лични впечатления…
За да бъде разбрана една книга, много е важно дали читателят има пряко, жизнено, отношение към тематиката. Като част от варненската общественост и аз, и съпругата ми, и децата - всички ние имаме активно отношение към морето и неговите труженици. Затова смея да мисля и кажа, че щом ние вече възторжено сме приели и оценили тази книга, тя ще бъде желана и разбрана от хилядите семейства във Варна и страната, които преди и сега, пряко или косвено са свързани с морето, и с моряшкия живот.
В книгата на Панчо Недев, като най-сериозно постижение, е заложен чистия и свят патриотизъм на българина като моряк в ония години, когато станахме морска държава, когато отзвукът от околосветските пътувания на нашите кораби беше гордост за България на световната арена, когато моряшките колективи със своя всеотдаен и лошо заплатен труд, осигуряваха най-съществения дял от валутните постъпления на държавата; когато професионализма на нашите морски кадри, подготвени във Военноморското ни висше учебно заведение „Никола Вапцаров” бяха признати и достойно оценени на световно ниво.

Впечатляващи са описанията в книгата на моряшкото ежедневие. Това е другото постижение на автора. Че е успял да изгради и образа на моряшкия колектив като жив организъм, изпълнен с трудолюбие, напрежение, отговорност; с веселие и хитрости, с трудности и драматизъм. Самият факт, че авторът е живял в този моряшки колектив, че е споделял редом с всички капризите и рисковете на Океана, е обстоятелство за доверие и вяра в неговите разсъждения и оценки за характера на морския ни труженик. В този смисъл няма как да обвиним автора в самохвалство, че в задната част на корицата е написал дословно: „Такава книга - социологическо изследване, днес никой не би могъл да напише, тъй като няма как да върне онова време и да преживее на корабната палуба поне десет години. А и моряшкият живот днес е коренно различен.”
За мен силно впечатляващ е мащабът на изображението, на моряшкия труд и живот на фона на Океана и Големия свят като символи на глобалността. По този начин авторът се причислява уверено към ония български писатели, които са сътворили образа на българина като гражданин на света. Защото в онова време на затворени граници и ограничения в комуникациите с цивилизования свят, българинът-моряк е имал възможността да се докосне пръв до политическата демокрация, до културата и изкуството, до социалния живот на хората в свободния свят. В това отношение авторът не само описва и проследява тези „докосвания”, но той ги анализира и осмисля, за да стигне до истината за причините, за Времето, за хората на корабната палуба, които и в центъра на тази настъпваща глобализация си остават верни на дом и семейство, на род и Родина.

Разсъждавайки върху тематиката и проблематиката на тази интересна книга, днес новите демократи, които безотговорно се мъчат да заличат от историята социализма, и да рушат морално-етичните и народопсихологичните устои на българина, могат да поставят и такъв въпрос: „Щом онова време е безвъзвратно отминало и не може да се повтори, има ли смисъл от творческо „възкресение”, от подобни книги?” Моят, а вероятно и вашият отговор е: „Има, разбира се! Макар че днес корабите ни на пръсти се броят, макар, че и нашите екипажи се интернационализираха; макар, че и комуникацията на моряците със семействата и бреговите служби е коренно различна. Затова може би книгата на Панчо Недев, която обсъждаме, е още по-ценна и навременна с насочено внимание към ония години - гордост за нашето морячество, което трябва да се знае и помни. Както вече казах, тя може да стане настолна книга за младото поколение морски труженици на България в дух на родолюбие и патриотизъм, на трудолюбие и отговорност към професията и мисията на моряка в световния океан. А в по-земен, „вътрешен” смисъл, тази книга може да напомня на младите читатели и българи, че в ония години, независимо от изкушенията на капиталистическия свят; независимо от трудните и рисковани условия за работа, независимо от дългите раздели със семействата и незадоволителното заплащане, авторът убедително доказва с цифри и примери, че моряшкият колектив в ония години е бил на един пиедестал наравно с трудовия българин в промишлеността, строителството, селското стопанство…

В книгата на Панчо Недев „С нашенци по света” е отредено достойно място и на морския роден бряг, на дома и семейството, на служебните институции, свързани пряко с кораба и корабния екипаж. Така отделни страници могат да се приемат като огледален образ на моряшката майка и съпруга, на моряшките деца и внуци, на житейските проблеми, на трудностите и лишенията, които близките на моряка понасят в името на очакването на по-добър живот.

5 юни 2015 г.