БАЛКАНЪТ И БОТЕВ
Балканът във веригата на вековете израсна в сърцето на българския народ като един необятен символ на волност, свобода и бунт.
И с право.
През вековния низ на страдалчески дни, с които е пребогат нашият народ, потиснатите непокорни синове на правдата всякога са виждали в исполинската снага на хайдушкия Балкан един свой мощен защитник и необятен покровител на робския бунт и свобода.
Страниците на миналото, близко и далечно, доказват това.
Всякога потайните дебри и хайдушки букаци на родния Балкан широко се разтваряха, за да приютят волните синове на народа, които не можеха да сведат непокорно чело под ярема на кървавата тирания и черна робия.
В кошмарната нощ на петвековното робство, когато една бясна башибозушка власт обръщаше в руини и гробища цветущите равнини и долини на родната земя, когато духовната нищета и нечувана мизерия свеждаше до равнището на добитък един цял народ, бащата Балкан разгърна пръв своите букаци и даде подслон на първите възбунени народни чада.
Хайдутите бяха това.
Хайдутите, волни и непокорни, първи напуснаха поробените равнини и долини и намериха радушен прием в дебрите на бащата Балкан.
Всред Балкана хайдутите вкусиха от свободата и хвърлиха нейното семе между поробения народ:
- Сладко е да се умира за свободата.
Всред Балкана безсмъртният Ботев намери стомана, от която изкова чиличения афоризъм:
- Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира.
Волният дъх на родния Балкан запали зората на освобождението във вековната нощ на робството.
Тоя дъх и днес поддържа жаровината на свободата в олтаря на българския народ - неговото сърце.
*
Балканът и неговият мощен стан е раздвижвал музите на почти всички по-големи български поети и писатели. Каравелов, Вазов, Славейковците и други неведнъж в своето творчество се възхищаваха от величието на родния Балкан и опитваха да изразят неговата роля в бунтовния живот на българското племе.
Пял е за бащата Балкан и Христо Ботев.
С проникновението на истински поет Ботев напипа пулса на народното сърце, което биеше в такт с една вяра в свободата, която полъхваше из пазвите на Балкана.
Неговата бунтовна песен още в първите си стъпки загърмя с огнен протест против всички форми на робството - духовно, политическо и икономическо. А защитник на тоя бунт против робията в народното съзнание беше бащата Балкан.
Ботев, като син на своите духовни бащи - народните хайдути, не можеше да остане чужд на култа, изграден в наболялата народна душа към бунтовния Балкан: символ на всяка борба за повече свобода и светлина.
И в неговото творчество Балканът израсна като мощен защитник на борците за свободата и верен изразител на народното тегло. В Ботевия Балкан има „самодиви в бяла премяна”, които се грижат за падналия юнак в неравната борба за свобода. В неговия Балкан и хищните птици, и зверовете „се за брат, за юнак грижат”, ако той е паднал „в бой за свобода”.
Но Балканът за Ботев не е само защитник и тешител на падналите борци за свобода. Той е изразител и на вековното народно страдание, на народните теглила и мъки. Балканът на Ботев е това, което е и за народа: необятен символ на волност, свобода и бунт.
Със своя живот, своето творчество и своята героична смърт Ботев навеки свърза името си с Балкана.
Балканът и Ботев, това са две имена, които взаимно се допълват.
Балканът и Ботев, това са два синонима на заслужено безсмъртие в необятната, измъчена от вековни теглила народна душа.
Балканът и Ботев, това са два неугасими огньове, които топлят вярата в народните гърди за по-добри дни.
в. „Час”, г. 3, бр. 39, 02.06.1937 г.
