ЧУДАТО ЯТО
Гатанки
*
Вали все още сняг в градчето,
ръмжи виелица по мрак,
а то с надежда в сърчицето
будува край комина пак,
че пролетта, и аз го знам,
е вече тръгнала насам.
/врабчето/
*
Лети и търси тя храница,
я бръмбар малък, я мушица -
с три гладни човчици я чака
там, долу, родната стрехица,
откакто днес си тръгна мрака.
Високо после тя се рее
и реже с ножици простора,
цвърти и волни песни пее,
а вие карате се, хора!
/лястовицата/
*
Щом пристигне той от юг,
ъгловат и дългокрак,
радва му се всеки тук
като на другар до мрак.
Е, над речната държава
ляга тишина тогава.
/щъркелът/
*
Гука, гука детенце
у нас, а отвън
гука, гука дръвченце,
утрото буди от сън.
Така ще порасне дръвчето,
както у нас - детето.
А аз ще си имам две братчета. Ето!
/гугутката/
*
Чист е днес простора син
и на някого е нужен.
някой пее: чин-чин-чин,
както ти говориш, друже.
А защо въртиш юнашката прашката?
/чинката/
*
Смръщи ли се в миг зората
и притихне ли гората,
птица пее: Сип! Сип! Сип!…
Както пее, някой дири,
а пък той ще й посвири.
/сипката/
Чинката и сипката, дечица,
са една и съща птица.
*
О, мамо! Виж каква я сторих!
Реших да си отбруля орех.
Едва замахнах с камък аз,
хврък! - хвръкна орехът завчас.
Че има орехи крилати
едва след час разбрах от тати.
/орехчето/
*
Щом слънцето свода с пръсти докосне
и огън запали в гориците росни,
горе,на най-високото клонче
ликува, сякаш е седнал на тронче,
един пъстроцветен, световен тенор -
царят на песните в този простор.
/славеят/
*
Как с дървото той сполучи
ъгъл остър да заключи,
ловка човка да размаха
весел под зелена стряха,
аз не зная, ала знам,
че лекува нещо там.
/кълвачът/
*
Ясно слънце щом разплиска
светли, пламнали стрели,
той глада си ще поиска
разярен да утоли.
Ето, кръг в небето вие -
бягайте от него вие.
/соколът/
*
Сиви очи, жестоко студени,
остри нокти закривени,
клюн, най-здрав в целия свят…
О, крийте се, крийте се вие от мене -
ловец съм, от всичко живо признат.
/орелът/
*
Проста ли е? Забравете!
Аз не мисля като вас.
Тихо плува зиме, лете
и почти е водолаз.
Цел в небето е за пушка,
а по пътя се клатушка.
/дивата патица/
*
Ласкав, трепетен, копнежен,
елегантен, много нежен,
белоснежен и безбрежен -
ето, в езерото плува,
до възхита ме вълнува.
/лебедът/
*
Пламенее, зеленее,
аленее и синее,
прясно сякаш боядисан.
А светът, от него слисан,
гърлено повтаря в ритъм:
- Ала-бала, ала-бала…
Лъжа ли се днес се питам?
/папагалът/
*
Приказно му е ветрилото.
Ала внучето ми, милото,
умно каза днес: - Добре е!
Но защо отзад го вее?
/паунът/
*
Щом нападнат е от враг,
рита - има страшен крак.
Африканец е, познат с дългия си, тънък врат.
Уж е птица, а не може да хвърчи,
само силно може да търчи.
/щраусът/
*
Колко малко е то. Не лети, а тича.
Изобщо не прилича на другите птички.
В земята живее, нощта обича
и вика своето име на срички.
/пъдпъдък/
*
Сам-сама на гола драка
висне бърборлива кака.
Реже, къса, скубе, трака,
ахка, охка, смя се, плака.
Казва някой: - Брат си чака,
а дочака само мрака.
/сврака/
*
Виси на клон отрано
рухо черно, непрано.
А щом се разшава,
настава гълчава:
- Ах, птица е! - всеки тогава
решава.
/врана/
