Петър Василев

И какво от това, че додрапах най-сетне
до върха на живота си, до самото му било,
с тези дълги лета - като с дреха - наметнат
с този жилав късмет, с тази Божия милост?

И какво от това, че това ми се случи?
Бих могъл - изкушен - да запретна ръкави
и хвалби бих могъл - на банкет - да получа,
а на всички завистници много им здраве!

Но върхът е висок - и защо да се перча,
сякаш нямам очи и кураж сякаш нямам
да провидя докрай - и като в джобно тефтерче -
колко смут съм натрупал от драма до драма.

Ей ги днешните прелести - моите вкупом:
немотия до срам и до болката - болка,
плюс чудесна възможност въже да си купя,
както толкова вече го сториха, толкова…

Но кого ли ще стресна и кого ще изплаша
в този двор разграден - в тази глуха държава,
в това истинско царство на стръвни апаши,
за които изобщо си нямах представа?

А върхът е висок до премала, до шемет…
Но какво от това - мигар има утеха
за човек като мен… и за моето племе,
щом дори и куража му вече отнеха?