Санда Йовчева

Книгата е неразривно свързана с живота на нашия народ. Своята слава в миналото България дължи предимно на българската книга, на книжнината. Разцветът на българската книжнина даде името „златен век” на Симеоновото царуване, независимо от политическата и стопанска мощ на българското царство.

Чрез силата на книгата България съперничи на културната мощ на Византия; стана втори духовен център на Изток. Пак чрез своята книга България стана учителка на славянството и негова духовна ръководителка.

Българската книга изгради духовното величие на България през епохата на второто царство. И тогава България доби първенство и ръководна роля в културния живот на свои съседи и славяните. Школата на патриарх Евтимий за втори път издигна величието на българския дух.

През тежкото тъмно робство народното творчество - непечатаната книга - единствено съхраняваше, крепеше и обединяваше народния дух. Народните песни бяха оня съсъд, в който народът изливаше душата си. Тия песни държаха винаги будно народното съзнание.

В тях той възпяваше геройските подвизи на прочутите юнаци и юнакини (наречени воеводи), които се бореха против тиранията и те поддържаха неугасимата му смелост в неравната борба против потисничеството.

А печатната книга в манастирите поддържаше духа, несломимия български дух у монаси и книжовници.

Чрез светлите страници на българската книга, която им разкриваше едно велико минало, те прозираха в бъдещето и вярваха в бъдещето, и вярваха в настъпването на светлия освободителен ден.

Също така една книга хвърли искрата в народния дух, възпламени го за борба и го поведе по пътя на освобождението му - книгата на о. Паисий.

Не изиграха ли същата роля и книгите на Блъсков, Друмев и Войников?

И днес духовният ни живот се представлява от българската книга. Тя ни нарежда наред с другите силни духовно страни. Тя разкрива българския дух, присъщите му индивидуални черти, копнежи, стремежи, идеали.

В българската книга е душата на народа - тя е народна книга, и в това е нейната сила и значение. В нея е включен бит, история, минало и сегашно. В нея се оглежда народният живот, в нея е изобразен българинът със своите добродетели и пороци: от нея той може да се поучи.

Българската книга ще затвърди моралните устои на народа, ще засили общественото му съзнание и ще развие у него здраво художествено разбиране.

Нашата задача е, като даваме място във вестника на поетични творения на наши писатели и безпристрастна оценка на съчиненията им, да подпомогнем българския читател в разкриване красотата на художественото ни творчество и да задълбочим любовта на народа ни към българската книга.

в. „Литературен живот”, бр. 1, 02.10.1940 г.