Никола Джеров

В сборната І-ІV книга от шестата годишнина на Известия на народния етнографски музей в София е намерила място една интересна малка студия. Нашият учен г. Антон П. Стоилов е преровил всичките български печатани книги отпреди повече от един век  (1814 година) до освобождението на България (1877) и си е направил големия труд да извади от последните им страници всички сведения, които те дават за македонските спомощници на българската печатна книга.

Някога да издадеш книга е било подвиг. Нямало е нито български издателства, нито печатници на българска земя. Издатели са били самите преводачи и съставители, а книгите са се печатали в Сърбия (Белград), Румъния (Букурещ), Бесарабия (Болград), Австрия (Земун, Виена), Унгария (Будим), Чехия (Прага), Русия (Одеса, Москва), Цариград и дори в Смирна. Едва в 1839 година, в Солун, се печати българска книга на българска земя. И то - първо в Македония. 

Но затова пък издаването на книгата е било общо народно дело. За да издаде книгата си, преводачът или авторът е записвал спомощници из цялата българска земя. Отзовавали са се отвсякъде, от села и паланки. Отворете последните пожълтели страници на старите български книги. Колко много говорят те със своите дълги списъци на спомощниците за интереса към българската книга, за ревнителството към българското просвещение!

Между ревнителите на българската книга равно, ако не и първо място сред другите части на българската земя, държи Македония. Един бегъл поглед на родните места е достатъчно убедителен. Има спомощници от Битолско, Велешко, Гевгелийско, Гилянско, Гостиварско, Дебърско-Реканско, Ениджевардарско, Кичевско, Кочанско, Кратовско, Кривречнопаланешко, Кумановско, Малешевско, Охридско, Пиянешко, Прилепско, Радовишко, Ресенско, Скопско, Стружко, Тетовско, Тиквешко, Щипско - от цялата Вардарска долина до албанските върхове; от Воденско, Демирхисарско, Дойранско, Кайлярско, Костурско, Кукушко, Солунско, Серско - от Беласица до Егея; от Горно-Джумайско, Неврокопско, Петричко, Разложко - цялата Пиринска област, от цяла Македония!

Спомощници са: ученици, учители, студенти от Одеса (има и от Пиза от 1844 година!), черковни певци, епитропи и настоятели, взаимни учители, зографи, монаси и йеромонаси, инокини-монахини, поклонници-хаджии, митрополити, игумени (и от Пчинския и Лесновски манастири още в 1837 година и 39-та години!), екими, папукчии, аази, бръснари, търговци, кюркчии, касапи, сахарчии, терзии, ханджии, ахтари, чохаджии, дюлгери, юрганджии, фурунджии, абаджии, ковачи, чешлари, кондурджии, сапунджии, капамаджии, майстори памукчии и дечански йеромонаси от 1839 година най-сетне! - от всички съсловия! Който не може сам да къса за себе си от плодовете на просвещението, записва се за книгата, предплаща я за своите деца и за семейството си. Книгата е свещена и като светиня се пазеше в Македония!

 И за това тираните посегнаха първо на нея - гориха, късаха и скверниха я. Но тя все пак остана някъде - в рафтовете на библиотеките, за да свидетелствува истината.

Може нашите врагове да викат, че е техен езикът ни, да си присвояват песните ни, да охулват борбата ни, да ни наричат чужди наемници, могат да си служат и с много други лъжи, но старите български книги не лъжат. 

Те са печатани, повечето, далеч от Българско, в чужди земи, много преди Екзархията.

И от пожълтелите им последни страници вика истината с глас, който не може да се заглуши.

в. „Македония”, г. 1, бр.180, 19.05.1927 г.