Стефан Станчев

На Гергьовден татко
агънце ми купи.
То ми блее сладко
и тревица хрупа.

То ми е другарче
мило и радушно,
но съм аз овчарче
много непослушно!

Рипкаме си двама,
гоним се из двора,
аз си зная само
до каква умора!

Но за братска прошка,
със цветя на края
агнето гергьовско
пак ще увенчая…

1937