ДИМЧО
За пръв път видях Димчо Дебелянов към края на 1909 година. Аз живеех тогава в Подуене. Там, при своя брат Иван, живееше и Димчо.
Едно от децата на брат му беше починал от скарлатина. Димчо беше сред двора, изправен пред една пръскачка от санитарната служба. Слугите на Ескулапа безжалостно обливаха с пръскачката поета и след като го измокриха цял, оставиха го спокойно да излезе на улицата.
За втори път го видях на Ихтиманската гара. Това беше през Балканската война, към края на ноемврий.
Аз се връщах от Главната квартира, която беше в Стара Загора. Димчо, прост войник, току-що беше пристигнал пеш от Самоков, заедно с команда войници. Не им позволяваха да излязат от строя.
Видя ми се доста ентусиазиран, но беше мокър до костите. Оплака ми се от дъжда и умората.
в. „Литературен глас”, г. 14, бр. 525, 15.10.1941 г.
