Константин Мутафов

Писахме преди години на тая тема на друго място. Но тогава не бяхме разбрани. Може би не бяхме и чути. Дали нямаше кой да ни чуе или пък ония, които са ни чули, са били безволни да замахнат смело и безпощадно, да поразят злото?

Но ние издигаме отново глас. Не само това. Ние излизваме своето накипяло негодувание, своя ропот. Защото престъпно е безначалието. Защото оскърбителна и разрушителна е гаврата с народните ни светини. И за чудо: само под нашето небе е тя произволна, търпима и свободна.

Дано се отворят сърцата! Дано не са оглушали ушите!

Ето.
Левски, Ботйов, Раковски, Ст. Караджа, Х. Димитър, Волов, Бенковски и колко още имена на исполини.

Имена - символи.

Образи, които шестват като слънца на родния небосклон. Мъченическо, но лъчезарно бе тяхното дело. Кървав е техният край. Върху челата на всички блести звездата на славата.

Движиш се из благословените нашенски улици. И ето, не веднъж окото ти кацва на такива надписи: бозаджийница „Христо Ботйов”. През десет крачки друга те бодне в сърцето: бозаджийница „Васил Левски”.

В душата ти метеж, в главата ти смутня, срам и гнет в сърцето. Понасяш се из други улици: млекарница „Раковски”, кафене „Ст. Караджа”, кръчма „Хаджи Димитър”, пивница „Волов”, бръснарница „Бенковски”.

Безсмъртни имена на апостоли и бунтовници, на поети и мечтатели, на пламенни родолюбци, на мъченици и полубогове!

Ирония, поругание, светотатство, невежество и кощунство!

Или слепота, безначалие и търпимост!

Не! Не бива! Спрете! Заличете този срам!

Левски, Ботйов, Раковски и всички други са имена-светилници. На тях имат право само библиотеките, музеите, училищата, читалищата, села и градища!

Образите на боговете имат място само в храмовете, във висините.

сп. „Завети”, г.6, кн. 1., 1939 г.