„СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН” ОТ ДЯДО Е.

Константин Мутафов

Спретната сбирка от разкази-спомени, в които преобладава дидактическо-педагожкият елемент, и които имат по-скоро облик на проповеди. Въпреки това, те задържат вниманието и се четат без умора, дори с наслада.

Нписани са тия разкази-спомени искрено, с честна мисъл, без превзетости и без напъване за художествено пресъздаване на избраните теми. Защото тук имаме работа прединвсичко с действителни преживелици, които е по-добре да се предадат в тяхната естественост и същина, без подправки на въображението. И може би те биха загубили твърде много от своята занимателност, от своя дъх, ако бяха минали през игрите и виденията на фантазията, за да се догонват в случая изкуствени художествени и литературни ефекти.

Пред нас се разгъват видения, искрени изповеди за грехове и грешки на младост. Но скоро настъпва просветляването, събужда се съзнанието да се влезе в правия, човешкия и християнски път. После се редят други живи спомени за светли празници, за черковни служби, за пукнатата църковна камбана, за лудории в училище, за разходки по полето, заедно с учители, с научно-възпитателна цел. Нижат се стари предания и обичаи, които ни унасят в едно мило и красиво минало, за голяма скръб, забравено от мнозина, поради съвременните житейски форми, които преобразяват света и смущават сърцето на човека.

Наистина всички тия разкази в известни места страдат от творчески наивитет, но затуй пък те ни затрогват ккато със своето съдържание, тъй и със своята откровеност, защото, да не забравяме, те са писани преди всичко като проповеди.

Ето защо спомени-разкази от рода на тия, що ни поднася Дядо Е., може да не са бисери пред тежката литературна оценка, но все пак те са един мил и освежителен дар, едно грижливо отгледано дръвце, чиито плодове могат да подсладят душа, да ободрят дух и укрепят вяра към доброто, чистото и красивото в живота.


сп. „Вяра и живот”, кн. 1, 1937 г.

—————————–

Дядо Е. (Проф. архим. Евтимий). Свещеният огън. Първа книга разкази. Изд. „Т. Ф. Чипев”, С., 1934 г.