Ищван Шимон (Simon Istvan), унгарски поет, е роден на 16.9.1926 г. в село Бажи. Възпитан в света на селските традиции и обичаи. Мобилизиран едва осемнадесетгодишен на фронта, участва във Втората световна война, руски военнопленник. След завръщането си завършва филологическия факултет на Будапещенския университет (1952) и става гимназиален учител. През 1964-1974 г. е редактор на сп. „Кортарш” („Съвременник”), а от 1974 г. е секретар на Съюза на унгарските писатели. В поезията си е последовател на народностните традиции, на Петьофи, Янош Аран и Дюла Йиеш. Още за ранните му стихове е характерно хармоничното цялостно възприемане на света (сборниците „Все по-високо”, 1944; „Свидетел съм”, 1950; „Утринни сватбари”, 1952; „Дни на съзряване”, 1953, награда Атила Йожеф, 1954). Гражданското чувство в лиричните му сборници се съчетава със стремеж към философско осмисляне на живота: „Не стига!” (1955, награда Лайош Кошут, 1955), „Сянката на облака” (1956), „Химн на човешкия разум” (1956), „Песента на чучулигата” (1958), „Февруарска дъга” (1959), „Платната на Ян-Цзе” (1959), „Ябълкови дървета” (1962), „Лозя и кестени” (1966, награда Атила Йожеф, 1967), „Във вечния кръг” (1973), „Рапсодия за времето” (1975), „Изумителното бреме” (1976) и др. Автор на много очерци, монографията „Унгарската литература” (1973), сборника статии „В кабинета на писателя” (1976). Модернизмът му е чужд във всичките си проявления. Обиколил е над двадесет страни. Умира на 07.07.1975 г. в Будапеща. Превеждан на 11 езика.

Публикации:

Поезия:

ЧАКАМ ТЕ/ превод: Александър Миланов/ брой 71 март 2015

РАЗЦЪФНАЛО ДЪРВО ЧЕРЕШОВО/ превод: Нино Николов/ брой 154 януари 2023