Нанка Врачева

В живота човек се докосва до много познати и непознати личности. Някои контакти минават мимоходом край съзнанието ни с добри или не особено приятни мигове. А има такива, за които мислите ни никога няма да изчезнат. Хора, които с многостранната си палитра грабват съзнанието до края на живота ни. Една от тях е поетесата Юлия Вапцарова.

Родена преди 72 години в гр. Хисар. Завършва Библиотечен институт в София. Започва работа като библиотекар в читалище “Яворов” в гр. Чирпан. С извървените от нея години става част от облика на културата в града ни. С благородството и коректността остави следа в сърцата на всеки, който се докосна до нея. Юлия се разграничава от еснафщината и завистта.

За нея са чужди тривиалността, посредствеността. Носи в себе си огромно богатство на речта, на ума. Умее с дълбок размисъл да анализира, да прозре истини, да обобщи и произнесе всичко в поетичен изказ - деликатно, с красота и изящество. Тя е интелигентен човек с духовна извисеност, една “изтънчена различност”, една безкрайно богата реалност с топла и звучна реч.

Помня деня, в който с първолаците посетихме библиотеката. С възхита и почуда слушах умните, поучителни мисли, изказани от Юлия и с финес, и с разбиране за малките детски главици. Дотогава се виждахме по улицата, поздравявахме се, но не знаех коя е нейната същност. И ето, в един миг, в определен момент, откриваме реалността, живеца на човека до нас. Разпознаваме важното, същественото в личността, неговото тайнство, скрито в разума, интелекта, умствените способности.

Юлия е автор на пет стихосбирки, последната от които е “Зеленото събуждане”. Във всички тях тя свързва в едно и рационалното, и емоционалното, умееща да облече двете разновидности на мисълта в разкошна езикова дреха, което рядко се дарява на хората.

Тя извежда на показ, за размисъл, слова - разсъждения, които сякаш знаем, но не сме ги изказали на глас никога в живота си. Хем сякаш ги знаем, хем ги четем за първи път. Това е нейната поезия. Тя е докосване до един друг свят - светът на прекрасното, със звука и на тревожни камбанки, дошли от дълбините на душевността.

Четем поезията й и в съзнанието ни остават незабравими мигове като “целувката на въздуха уханен”. Каква по-добра характеристика за нейното творчество от оценката на Зографова (директор на Национален литературен музей в София): “В досието на Юлия Вапцарова, една неоткрита досега поетеса, е вписана “диагноза” поет… творец със своя автентична “аура”. И бихме били непростимо слепи, ако не забележим нейната фина, но проникваща в самите ни душевни тайници “вглъбена светлина” “.

Нейните творби са приютени в много антологии. Тя е член на Съюза на свободните писатели. През 2012 г. е удостоена с награда за поезия от този съюз.

Чирпанлии я помним и като прекрасна телевизионна водеща в кабелна телевизия. С умение, топлота и обич представи личности, живеещи в града ни. Юлия отдавна живее в София. Но чирпанлии я обичат и почитат, защото тя остави траен спомен за себе си.

Юлия Вапцарова - един достоен човек, отдаден на литературното творчество!