НОСТАЛГИЧНО
НОСТАЛГИЧНО
Може ли
да те приспи
далечното цъфтене
на ръжта
и кон,
случайно спрял
до престаряла воденица,
чието кречетало
вече няма да запее -
може ли
да те приспи
тихото припляскване
на бродовете
отсам ръжта
и по-нататък вирове,
облели
коремите на биволите -
може ли
да те приспи и
паяжината,
обтегнала ефирни
нишки
с отпадналия глас
на жужеща мушица,
а ти, загледан в
ниския таван
с напукани греди
да не можеш да заспиш.
А щом заспиш случайно,
ще засънуваш
далечното цъфтене
на ръжта
и кон,
случайно спрял
до престаряла воденица,
чието кречетало
вече няма да запее -
ще засънуваш
тихото припляскване
на бродове
отсам ръжта,
по-нататък вирове,
облели
коремите на биволите -
ще засънуваш
паяжината,
обтегнала ефирни
нишки
с отпадналия глас
на жужеща мушица.
И ти, заспал
под ниския таван
с напукани греди,
да не искаш повече
да се събудиш -
сън блажен во веки.
ПЪТЕМ
Завинаги
тръгнах за Нова Зеландия -
багажът уж малък,
а какво се оказа:
с мен тръгна старата къща,
градчето с моята улица,
тръгна полето,
реката с върбите,
конете и кучето шарено
тръгнаха с мен,
яхна ме шкафът със книгите
и мъката майчина,
небето ме яхна
с щъркел, падащ по пътя си…
Не издържах под товара -
подгънах крака, коленичих
и обронил глава върху длани,
приседнах на барешник объл
до лопен висок,
до латинка
в оранжево грейнала,
при калдаръмче безпомощно…
И в транс рамене
слабосилни разтресох.
***
Езеро и бряг,
подпрял се
в потопена лодка
без весла,
със стара врана,
кацнала на парапета й.
И кон да се оглежда
в езерото,
някъде накрая
на пейзажа виждам.
Конят не помръдна,
не процвили,
враната не хвръкна
от пейзажа,
когато я погалих.
РЕФРЕН
Табуните
с бели
сибирски коне,
които никога
няма да срещна,
ме сепват
само в съня ми -
разбъркан, бял
и препускащ
като
табуните
с бели
сибирски коне,
които, види се,
никога
няма да срещна
по пътя си.
Защото ги виждам
единствено
и само в съня си.
Разбъркан, бял
и препускащ.
Като
табуните
с бели
сибирски коне…
НОЩНО КЪПАНЕ
На себе си
Когато бял кон
с тежка грива
те стресне във нощта
отишъл сам на водопой,
а ти на нощно къпане
с жена красива,
не се сърди на коня,
потупай го по хълбока,
по шията го погали;
на разсъмване,
когато къпането ви
е минало успешно
и конят е прихванал
някъде към село,
а жена любима
се е сгушила във тебе
качвайки брега,
ти виждаш
само как си сам,
безбожно сам,без коня бял,
отпуснал тежка грива
над водата.
КРАЛ
Ела, пийни, девойко,
има още вино.
После пак ще
преживеем историята
в оназ хотелска стая
с картината
с конете над леглото
и замъка зад тях -
лилавия кон
пак ще бъде твой,
с него те дарявам;
това ще е
последната ни среща -
после ще си тръгна
яхнал синия
на жълти точки кон -
и всеки в своята посока.
Не, това не е сънят,
той е още несънуван -
в него аз ще бъда кралят,
а ти стопанката
на замъка.
***
Откъм Венера
тръгна мокър облак -
загаси звездите
една подир друга,
загаси Луната -
някъде долу
неприбрани коне
галопираха лудо
и давеха в цвилене
свистенето на бурята -
призори гръмотевиците
разгониха мрака
в четирите
световни посоки
и петлите възвестиха
края на потопа.
***
Светът се върти -
континенти се гонят неистово,
между тях океани се плискат -
прехвърлят си острови
самотни и бледи,
над тях са препуснали облаци -
между облаците всякакви птици -
закъде сме без тях,
а долу, много надолу
галопира човекът невъзседнал
ни кон, ни магаре, камила дори -
възседнат от фабрики, банки,
войни и жени, галопира.
Галопира светът - накъде и защо.
Да оставим галопа
на буйния кон, господа.
***
Дали някога
античните коне ще слязат
от монетите,
от вазите и дискосите,
амфорите и потирите,
от релефите, мозайките
и фреските,
ще изтрополят ли конете
по музейните стълбища
надолу
със своите колесници
и квадриги,
яхнати от елегантни богове
със златни шлемове -
под триумфални арки
сред шпалирите
по магистрали,
булеварди и площади
устроени,
да възвестяват завръщането
на историята.
МОЯТ ГРАД
Нощ без жаби крякащи,
после неизвестен ден
с утро, което
пак ще дойде без петли.
И всеки, впуснал се
по пътя си умислен,
това той няма да усети,
дори и аз, неразровил
годините назад,
в далечна някоя година -
разровя ли се
в някой някогашен ден или
пък нощ - забравени съвсем,
после в свежо утро
пак от някога;
утро с хиляди петли,
които се надвикват до обяд,
докато настъпи нова нощ,
с милиони жаби нощ -
после неизвестен ден
и свежо утро
с хиляди петли.
***
Разпрегната каруца
пие вода
от блатото край Дунава,
а конят
как тъй подтичва по небето -
същински палав облак -
ще си разменят ли най-после ролите:
да не остане конят жаден
и натежала каруцата да не потъне.
Добре, че каруцарят се събужда.
