В ПОЛЗА РОДУ
Писателката Райна Каблешкова, историк, етнолог, потомка на възрожденския Каблешков род е автор на няколко книги за Копривщица, сред които „Тодор Каблешков - монография” /2006/, „Видни копривщенци - I и II том” /1999 и 2008/, „Човек без род, дърво без корени” /2010/, „Йоаким Груев” /2012/ и други.
Новата книга на Каблешкова „Сто видни копривщенци” /2014/ е поредното връщане към историческата и родова памет, която поставя на изпитание нашата душевност в избора „между гордостта от делата на предците и срама от съвременния нихилизъм”. В нея възкръсват имена и събития, потулени като живи въглени в паметта на забравата.
Авторката събира онова, което трябва да се знае за известните личности, за да не се заличават ненаписани страници от героичната ни и трагична история, като търси духовна опора в жизнения им път и народополезна дейност.
Навярно интересът към миналото, документа, мемоара и автентичния спомен е водил Райна Каблешкова към благородното дело да напише книгата си „Сто видни копривщенци”. В нея очерковите скици и биографичните сведения имат свой обединителен център - любов към отечество, народ и роден край. Това са личности които са дали много „в полза роду” и са заели трайно място в българската културна и политическа история.
Авторката пресъздава с документална точност вълнуващи животописи, като щрихира най-важното и същественото от техния живот. Почти всички от героите в книгата са личности с национално значение, които с мисъл и дело - страдат, воюват и работят за благото на България, на нея и родната Копривщица посвещават и жертват живота си.
Райна Каблешкова проследява хронологично чрез рождените години на героите си двеста годишната история на Копривщица и повратностите на времето. Освен изброените 102 имена на копривщенски опълченци авторката е приложила и две родови хроники на Беневия и Рашковия род, за да подчертаят изключителната роля на рода за формиране на личността.
Това е книга за българщината, която напълно подчертава думите на летописецът на Априлското въстание Захари Стоянов за Копривщица: „Боже мой, селце като кутийка, а какъв рояк от деятели и работници”.
Писателката ни връща към изворите на родолюбието и нашето национално достойнство. Корените на копривщенци са свързани с хайдути и войводи, като Богдан и Драгой войвода, за да избуят такива колоси на национално-освободителното ни движение като Любен Каравелов, Гавраил Хлътев (Георги Бенковски) и Тодор Каблешков, както и просветни, обществени и държавни дейци като Найден Геров, Йоаким Груев, Петко Каравелов, Иван Евстатиев Гешов, х. Ненчо Палавеев, Лука Касъров, фамилиите Каблешкови, Чомакови, Чалъкови, Кесякови. От очерците научаваме, че от копривщенски родове са министър-председателя Константин Стоилов, писателите Стоян Загорчинов, Николай Хрелков, Анна Каменова. Сред духовните будители се откроява фигурата на големия български поет и най-нежен лирик Димчо Дебелянов.
Последните очеркови скици включват авторитетни личности от по-ново време, далече от славата на миналите времена. По този начин авторката очертава не само контурите на няколко епохи, но и духовните ценности, които са ни крепели през годините на изпитание и подем.
Сред достойнствата на книгата, освен увлекателния хронологичен разказ, изпъстрен с факти, събития, случки, са и нейната документалност. Поместеният снимков материал и документи допринасят за доизграждане на автентичния български свят в книгата и засилват чувството ни за родолюбие и признателност.
В „Сто видни копривщенци” художествено-повествователния елемент отстъпва на факта и документа. Значението на книгата трябва да търсим не в художествените и достойнства, а във възрожденските и чисти пориви на авторката. Райна Каблешкова по безспорен начин ни убеждава, че Копривщица си остава територия на родолюбивия и несломим български дух.
Райна Каблешкова - „Сто видни копривщенци”, Изд.”Симелпрес”, София, 2014 г.
